Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Като стигна до младежа, старецът нерешително спря в тъмнината.
— Вие ли сте? — попита той.
И получи мощно кроше в челюстта, после удар в слънчевия сплит, след което рухна като къщичка от карти.
Адамсберг тичешком прекоси пространството, което го отделяше от кея, докато младежът хвърляше безжизненото тяло в канала. Обърна се, като чу стъпките на Адамсберг, и мигом побягна.
— Есталер! След него! — извика Адамсберг, преди да скочи право в канала, където тялото на стария плаваше по корем, без да мърда. С няколко замаха Адамсберг стигна до него и го издърпа на брега, откъдето Есталер му подаваше ръка.
— Дявол да го вземе, Есталер! Догонете го!
— Ретанкур е по дирите му — обясни Есталер, сякаш бе пуснал кучетата.
Помогна на Адамсберг да се качи на кея и да пренесе тежкото и хлъзгаво тяло на стареца.
— Уста в уста — нареди Адамсберг и се затича по кея.
Далеч пред него се носеше силуетът на младия човек, бърз като елен. Следваше го с тежки крачки едрата сянка на Ретанкур. Ще речеш, танк гони чайка. След това едрата сянка като че ли скъси разстоянието и дори определено се приближи до плячката си. Изумен, Адамсберг забави ход. Двайсетина крачки по-късно чу удар, глух шум и вик на болка. И после вече никой не тичаше.
— Ретанкур? — извика той.
— Не бързайте — отвърна сериозният глас на жената.
— Здраво съм го заклещила.
Две минути по-късно Адамсберг се озова пред лейтенант Ретанкур, удобно наместила се върху гърдите на беглеца, премазвайки ребрата му. Младежът едва дишаше и се извиваше във всички посоки, опитвайки се да се измъкне изпод бомбата, сгромолясала се върху му. Ретанкур не си бе дала труда да извади пистолета си.
— Бързо тичате, лейтенант. Да не повярва човек.
— Защото имам дебел задник?
— Не — излъга Адамсберг.
— Всъщност той ми пречи.
— Не чак толкова.
— Да кажем, че съм пълна с енергия — рече Ретанкур. — И я превръщам, в каквото си поискам.
— Например?
— Например в момента енергията се е превърнала в маса.
— Имате ли фенер? Моят се е намокрил.
Ретанкур му подаде фенера си и Адамсберг освети лицето на пленника си. После му сложи белезници, като закачи едната халка на китката на Ретанкур. Все едно че я закачи за дърво.
— За най-младия потомък на Журно отмъщението свършва тук, на кея Жамап.
Младежът отправи към него замаян и изпълнен с омраза поглед.
— Нещо бъркате — каза той с гримаса. — Старецът ме нападна и аз се защитавах.
— Бях точно зад теб. Ти му заби юмрука си в лицето.
— Защото извади пищов! Каза ми: „Вие ли сте?“ — и извади пищов! Тогава го ударих. Не знам какво искате от мен! Моля ви, не можете ли да кажете на това женище да се поотмести? Задушавам се.
— Седнете на краката му, Ретанкур.
Адамсберг го пребърка. В якето му намери портфейл и го изпразни, насочвайки фенера към земята.
— Пуснете ме! — извика младежът. — Той ме нападна!
— Млък! — нареди комисарят.
— Бъркате ме с някого! Не познавам никакъв Журно!
Адамсберг свъси вежди и освети личната карта.
— И ти ли не се казваш Елер-Дьовил? — попита той учудено.
— Не! Виждате, че има грешка! Онзи пръв ме нападна!
— Изправете го, Ротанкур — каза Адамсберг. — Заведете го в колата.
Адамсберг се изправи, от дрехите му се стичаше мръсна вода, и със загрижен вид се отправи към Есталер. Младежът се наричаше Антоан Юрфен, роден във Ветини, Лоар-е-Шер. Просто приятел на Мари-Бел? Нападнат от стареца?
Есталер като че ли беше върнал към живот стария човек и го бе поставил да седне, като го придържаше за рамото.
— Есталер — попита Адамсберг, като се приближи, — защо не го догонихте, както ви наредих?
— Съжалявам, господин комисар, не изпълних заповедта. Но Ретанкур тича три пъти по-бързо от мен. Онзи беше вече далеч и си помислих, че тя е единственият ни шанс.