Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг набра номера на дома на Декамбре и попадна на Ева, която още не спеше.

— Ева, дайте ми Лизбет, спешно е.

— Лизбет е в кабарето — сухо отвърна Ева. — Пее.

— Тогава дайте ми номера на кабарето.

— Не можете да безпокоите Лизбет, когато е на сцената.

— Това е заповед, Ева.

Адамсберг мълчаливо изчака минута, чудейки се дали не се превръща в ченге. Добре разбираше, че Ева изпитва потребност да накаже цялата земя, но сега просто не беше моментът.

Трябваха му десет минута, за да се свърже с Лизбет.

— Тъкмо си тръгвах, комисарю. Ако е, за да ми съобщите, че пускате Дамас, слушам ви. Ако не, не си губете времето.

— Съобщавам ви, че Декамбре е бил нападнат. Отведоха го в болницата „Сен Луи“. Не, Лизбет, мисля, че ще се оправи. Не, от един младеж. Не знам, ще го разпитаме. Бъдете така добра, пригответе му каквото е необходимо за болницата, не забравяйте да сложите една-две книги и идете да го видите. Той ще има нужда от вас.

— Вие сте виновен. Защо го повикахте?

— Къде, Лизбет?

— Когато му се обадихте. Нямате ли си достатъчно хора в полицията? Декамбре да не ви е запасен полицай?

— Не съм му се обаждал, Лизбет.

— Беше ваш колега — каза Лизбет. — Рече, че се обажда от ваше име. Не съм луда, лично му предадох съобщението и мястото на срещата.

— На кея Жамап?

— Срещу номер 57 в единайсет и половина.

Адамсберг поклати глава в тъмното.

— Лизбет, кажете на Декамбре да не мърда от стаята си. Под никакъв предлог, който и да му се обади.

— Не сте били вие значи?

— Не, Лизбет. Идете при него и стойте там. Ще изпратя и един полицай.

Адамсберг затвори, после се обади в Бригадата.

— Сержант Гардон — обяви гласът.

— Гардон, изпратете човек в болницата „Сен Луи“ да охранява стаята на Ерве Дюкуедик. И двама души да се редуват на улица Конвансион пред дома на Мари-Бел. Не, същото, само да наблюдават сградата. Когато излезе утре сутринта, да ми я доведат.

— Да я задържим ли?

— Не, трябва ми като свидетелка. Старата дама добре ли е?

— Поприказва малко с внука си през решетките. Сега спи.

— За какво си приказваха, Гардон?

— Всъщност играха. На китайски портрет. Онази игра с отличителните черти, нали се сещате? Дето трябва да се отгатне за кой човек става дума. Не е лесно.

— Не може да се каже, че съдбата им ги тревожи.

— Никак дори. Старата дама разведрява атмосферата в Бригадата. А Елер-Дьовил е добро момче, даде ни от тиганиците си. Обикновено Мане ги прави с каймак, но нямало, та…

— Знам, Шардон. Слага сметана. Имаме ли резултати за пепелта на Клемантин?

— Дойдоха преди час. Съжалявам, отрицателни са. Няма и следа от ябълково дърво. Ясен, бряст и бяла акация — смес, купена от пазара.