Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Е, в такъв случай… — каза жената, впечатлена. — До един час ще ви изпратя апарата.
Затвори с надеждата, че чипът му ще се окаже по-ефикасен от бълхите на Дамас.
XXXVII
Данглар се обади, когато Адамсберг тъкмо беше обул панталони и навлякъл фланелка, почти идентични с вчерашните. Адамсберг се опитваше да изобрети универсална униформа, отхвърляйки всякаква възможност за избор и съчетаване на цветове, за да не си трови живота с проблеми с облеклото. Обаче не бе открил в гардероба си друг чифт обувки, освен тежките туристически боти, непригодени за ходене из Париж, така че се спря на кожени сандали, които обу на бос крак.
— В Роморантен съм — каза Данглар — и ми се спи.
— Ще спите четири дни подред, след като преровите този град. Приближаваме се до невралгичната точка. Не изпускайте следата на Антоан Юрфен.
— Свърших с Юрфен. Лягам да поспя и се връщам в Париж.
— По-късно, Данглар. Изгълтайте три кафета и действайте.
— Действах и свърших. Достатъчно беше да разпитам майката и тя не се и опита да прикрие фактите. Напротив. Антоан Юрфен е син на Елер-Дьовил, непризнат син, роден осем години след Дамас. Елер-Дьовил е…
— Как живеят, Данглар? Бедни ли са?
— Да кажем, че трудно свързват двата края. Антоан работи при един ключар и спи в стаичка над магазинчето. Елер-Дьовил е…
— Чудесно. Скачайте в колата си, ще ми разкажете подробностите, като се видим. Нещо за физика мъчител?
— Излезе на компютъра вчера в полунощ. От Шателро е. Стоманолеярните Месле, огромно предприятие в индустриалната зона, главен снабдител на авиационните заводи в световен мащаб.
— Добро попадение, Данглар. Месле ли е собственикът?
— Да, Родолф Месле, специалист по инженерна физика, преподавател в университета, директор на лаборатория, шеф на предприятие и автор на девет патентовани изобретения.
— Едно, от които свръхлека почти неразцепваща се стомана?
— Напълно неразцепваща се — поправи го Данглар. — Да, едно от тях. Патентовал го е преди седем години и седем месеца.
— Той е, Данглар, той е поръчителят на мъченията и на кражбата.
— Естествено, че е той. Но той е и провинциално царче и недосегаем френски индустриалец.
— Ще стане досегаем, Данглар.
— Не мисля, че вътрешното министерство ще ни подкрепи в това отношение, господин комисар. Прекалено много пари и национална репутация са заложени.
— Не е необходимо да предупреждаваме никого, най-малко Брезийон. Изтече ли информация в пресата, няма да минат и два дни и ще стигне до онзи боклук. Достатъчно, за да се подхлъзне и да падне. Ще му помогнем да стане в съда.
— Отлично — каза Данглар. — За майката на Юрфен…
— По-късно, Данглар, синът й ме чака.
Полицаите от нощната смяна бяха оставили доклада си на масата. Антоан Юрфен, двайсет и три годишен, роден във Ветини, живеещ в Роморантен, Лоар-е-Шер, упорито бе поддържал първоначалните си показания и бе телефонирал на адвокат, който веднага го посъветвал да си затваря устата. Оттогава Антоан Юрфен онемял.
Адамсберг застана пред килията му. Младежът седеше на леглото си, стискаше зъби и пукаше с тънките си пръсти. Множество мускулчета играеха по костеливото му лице.
— Антоан — каза Адамсберг, — син на Антоан. Ти си лишеният от всичко Елер-Дьовил. Лишен от припознаване, лишен от баща, лишен от мангизи. Но вероятно богат на удари, шамари и отчаяние. Ти също нанасяш своите удари. На Дамас, другия син, признатия, богатия. Твоят полубрат. На който не му е било по-леко, ако не знаеш. Същият баща, същият пердах.
Юрфен продължи да мълчи, като хвърли на ченгето едновременно ненавистен и уязвим поглед.
— Адвокатът ти е казал да си затваряш устата и ти му се подчиняваш. Ти се дисциплиниран и послушен, Антоан. Доста странно за убиец. Ако вляза в килията ти, не знам дали ще се нахвърлиш върху мен, за да ми прережеш гърлото, или ще се свиеш на топка в ъгъла. Или и двете. Дори не знам дали си даваш сметка какво вършиш. Целият си действие и не знам къде е мисълта ти. Докато Дамас е целият мисъл и безсилие. Разрушители, и двамата, ти с ръцете си, той с главата си. Слушаш ли ме, Антоан?
Младият човек само потръпна.
Адамсберг пусна решетките и се отдалечи, почти толкова покрусен от това измъчено и потръпващо лице, колкото беше пред необяснимата невъзмутимост на Дамас. Бащата Елер-Дьовил можеше да се гордее със себе си.