Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Мамка му.
— Именно, господин комисар.
Адамсберг тръгна към колата, накиснатите му дрехи лепнеха по тялото му, побиваха го тръпки. Есталер беше на волана, Ретанкур отзад, закопчана за арестанта. Адамсберг се наведе през вратата.
— Да сте ми прибирали обувките, Есталер? — попита той. — И следа няма от тях.
— Не съм, господин комисар, не съм ги виждал.
— Е, все едно — каза Адамсберг и седна отпред. — Няма да нощуваме тук.
Есталер подкара. Младежът бе престанал да твърди, че е невинен, сякаш обезсърчен от невъзмутимата маса на Ретанкур.
— Хвърлете ме пред къщи — каза Адамсберг. — Кажете на нощния екип да започне разпита на Антоан Юрфен Елер-Дьовил Журно или както му е там името.
— Юрфен — измънка младежът. — Антоан Юрфен.
— Проверка на самоличността, разговори със съседите, алиби и всичко останало. Аз ще се позанимая с шантавата пепел.
— Къде? — попита Ретанкур.
— В леглото.
Проснат на леглото си в мрака, Адамсберг затвори очи. Над умората и купестите облаци на събитията през деня стърчаха три върха — тиганиците на Клемантин, удавеният телефон и пепелта. Прогони от мислите си тиганиците, без никакво значение за разследването, но от огромна полза за душевния мир на сеяча и баба му. Телефонът се позадържа като потънала надежда, като отломка от корабокрушение, което би могло да фигурира на страниците на История за всички на Жос Льогерн.
Мобилен телефон Адамсберг, тридневно зареждане на батерията, тръгнал от улица Деламбр, разбил се и потънал в канала Сен Мартен. Екипажът изчезнал. Жената на борда, Камий, изчезнала.
Разбрах. Не се обаждай, Камий. Върви си по пътя. Всичко ми е безразлично.
Оставаше пепелта.
Върнали се бяха на пепелта. Почти като в началото.
Дамас беше вещ познавач на чумата и бе извършил огромен гаф. Двете изречения бяха несъвместими. Или Дамас не знаеше почти нищо за чумата и правеше обичайната грешка, като почерняше кожата на жертвите си. Или знаеше доста и никога не би постъпил така. Не и човек като Дамас. Не и човек, изпитващ такова страхопочитание към старите текстове, че отбелязваше всички направени от него съкращения. Нищо не принуждаваше Дамас да слага многоточията, които затрудняваха глашатая в четенето на „особените“. Там беше обяснението, в тези точици, поставени като ослепителни знаци за предаността на ерудита към оригиналния текст. Преданост на чумолог. Не бива да се накъсва текстът на Древния учен, не бива да се счуква и забърква за собствена угода като обикновена смес. Такъв текст се почита и уважава, към него се отнасяме като вярващи, не богохулстваме. Човек, който поставя многоточия, не маже телата с пепел от дървени въглища, не може да направи подобен огромен гаф. Това би било обида, оскърбление за бича божи, попаднал в боготворящите му ръце. Господарят на вярата се превръща в неин изповедник. Дамас използваше силата на рода Журно, но бе последният, който би се подиграл с нея.
Адамсберг стана и заобикаля из двете стаи. Дамас не беше изопачил Историята. Дамас бе поставил многоточия. Следователно Дамас не беше намазал телата с пепел.
Следователно Дамас не беше убивал. Пепелта определено прикриваше следите от удушаване. Това бе последният жест на убиеца и не Дамас го бе направил. Нито мазането, нито удушаването. Нито събличането. Нито разбиването на ключалките.
Адамсберг замръзна до телефона си. Дамас изпълняваше само онова, в което вярваше. Той бе господар на болестта и бе посял обяви, изрисувал четворки и освободил заразени с чума бълхи. Обяви, които гарантират завръщането на истинската чума и снемат товара от плещите му. Обяви, подлудили обществото и възвърнали всемогъществото на автора си. Обяви, всяващи объркване и развързали ръцете му. Четворки, ограничаващи пораженията, които е смятал, че нанася, и успокояващи съвестта на този въображаем и съвестен убиец. Господарят не избира жертвите си приблизително. Четворките са му били необходими, за да удържат разпространението на бълхите, за да улучи точно в целта, а не встрани от нея. И дума не е можело да става да очисти всички обитатели на една сграда, при положение че е искал да ликвидира само един. Обратното би било непростима несръчност за потомък на Журно.
Ето какво бе направил Дамас. И си беше вярвал. Стоварил бе могъществото си върху онези, които му го бяха отнели, за да го възроди. Клемантин бе „довършила работата“ и бе пуснала насекомите у тримата последни мъчители. Дотам стигаха неосъществените престъпления на простодушния сеяч на чума.