Бягай и не бързай да се връщаш

— Защо не е казал нищо на процеса? Защо се е оставил да го опандизят?

— Защото ако ченгетата хванели мъчителите му, Дамас оставал с вързани ръце. А той искал да си отмъсти, на всяка цена. По онова време не е бил в състояние да се пребори с тях. Но след пет години е вече съвсем друг. Кльощавият Дамас излиза от затвора с петнайсет кила мускули, не желае повече никога през живота си да чува за стомана и е обсебен от мисълта за реванш. В затвора не е трудно да бъдеш обсебен от някаква мисъл. Това дори е единственият начин да оцелееш. Когато излиза, навън го чакат осем души за убиване — шестимата мъчители, момичето, което ги е придружавало, и поръчителят. През петте години старата Клемантин търпеливо е вървяла по следите им, насочвана от Дамас. Сега вече двамата са готови. За да убие, Дамас естествено разчита на семейната сила. На какво друго? Петима си платиха през тази седмица. Остават трима.

— Това не е възможно — каза Декамбре.

— Дамас и баба му направиха пълни признания — каза Адамсберг, поглеждайки го в очите. — Седем години подготовка. Плъховете, бълхите и старите книги са у бабата в Клиши. Кремавите пликове също. И компютърът. Целият арсенал.

Декамбре поклати глава.

— Дамас не е способен да убива — повтори той. — Или ей сега си хвърлям престилката на съветник по нещата от живота.

— Давайте, правя си колекция. Данглар вече си сдъвка ризата. Дамас си призна, Декамбре. Всичко. Освен имената на трите оставащи жертви, чиято предстояща смърт очаква с радост.