Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— И защо не? — отвърна Ретанкур.
— Няма да се измъкнат, уверявам ви. Ако не се лъжа, семейство Журно-Елер-Дьовил действат във възходящ ред, от по-дребните към по-едрите риби. Имам чувството, че са започнали избиването от най-малко жестокия от бандата и че ще го довършат с царя на мръсниците. Защото главорезите постепенно са разбрали, като Силвен Мармо, като Кевен Рубо, че някогашната им жертва се е завърнала. Тримата последни знаят, чакат и умират от страх. Така отмъщението е още по-сладко. Завийте наляво, Ретанкур.
— Видях го.
— Логично е последният от списъка да е поръчителят на инквизицията. А той непременно е някой физик от авиационната индустрия, способен да оцени значението на метода, открит от Дамас. Едва ли има хиляди такива в Троа или Шателро, Изпратих там Данглар. Специално този имаме шанс да го открием.
— Можем просто да оставим младежа да ни заведе при него.
— Номерът с козата. Рисковано е, Ретанкур. Докато има и други начини, предпочитам да не го прилагам.
— Къде ни води младокът? Караме право на север.
— У тях, в хотел или в стая под наем. Получи заповедите си и отива да се наспи. Нощта ще бъде спокойна. Няма да отиде в Троа или Шателро с такси. Тази вечер трябва само да разберем къде се крие. Но ще отлети още утре. Налага се да действа възможно най-бързо.
— А сестрата?
— Сестрата я знаем къде е и я наблюдаваме. Дамас я е запознал с всички подробности, та ако нещо зацикли, да може да ги предаде на братчето. За тях най-важното, лейтенант, е да довършат делото си. Само това им е на устата. Да довършат работата. Защото от 1914 година насам семейство Журно не познава провала и не трябва да го познае.
Есталер подсвирна през зъби.
— Е, значи аз — каза той — не съм от рода Журно. Вече съм сигурен.
— Нито пък аз — каза Адамсберг.
— Наближаваме Северната гара — каза Ретанкур. — Ами ако вземе нощния влак?
— Прекалено късно е. А той дори няма чанта.
— Може да пътува и без багаж.
— А черната боя, лейтенант? Ключарските инструменти? Пликът с бълхите? Сълзотворният газ? Примката? Пепелта? Не може да натика всичко това в задния си джоб.
— Което ще рече, че братчето също е спец по ключалките.
— Със сигурност. Освен ако не примами жертвата си навън, като Виар и Клерк.
— Няма да е толкова просто — каза Есталер, — ако сега жертвите са вече нащрек. А според вас е точно така.
— Ами сестрата? — попита Ретанкур. — За едно момиче е далеч по-лесно да примами мъжа навън. Хубава ли е?
— Да. Но мисля, че Мари-Бел само предава информацията. Дори не съм сигурен, че е в течение на всичко. Тя е наивна и много бъбрива. Не е изключено Дамас да й няма доверие или просто да я закриля.
— Един вид мъжка работа — грубо каза Ретанкур. — Работа за свръхмъже, а?
— Точно там е проблемът. Спрете колата и загасете фаровете.
Таксито стовари младежа до канала Сен Мартен, на една пуста отсечка на кея Жамап.
— Тихо местенце, ако не друго — промърмори Адамсберг.
— Чака таксито да потегли, преди да се прибере вкъщи — обади се Ретанкур. — Предпазлив ни е свръхмъжът. Според мен не е дал точния адрес и ще се прибере пеш.
— Следвайте го със загасени фарове, лейтенант — каза Адамсберг, когато младежът се реши да тръгне. — Карайте. Стоп.
— Стига де, видях го — каза Ретанкур.
Есталер хвърли уплашен поглед на Виолет Ретанкур. За бога, човек не казва „стига де“ на шефа на групата.
— Пардон — изръмжа Ретанкур, — изтървах се. Защото го видях. Виждам прекрасно в тъмното. Спря и изчаква до канала. Какво се размотава? Тук ли ще спи, или какво?
Адамсберг се наведе между двамата лейтенанта и огледа мястото.
— Слизам — каза той. — Ще застана възможно най-близо, зад билборда.
— Онзи с чашата кафе? — попита Ретанкур. — И да умреш от удоволствие?
— Ама наистина имате силни очи, лейтенант.
— Когато искам. Мога дори да ви кажа, че наоколо има много чакъл. Ще вдигнем шум. Свръхмъжът пали цигара. Мисля, че чака някого.
— Или диша чист въздух и размишлява. Вие двамата застанете на четирийсет крачки зад мен в позиции десет без пет и десет.
Адамсберг безшумно слезе от колата и се приближи до тънкия силует, който чакаше на брега. На трийсет метра от него свали обувките си, прекоси стъпка по стъпка чакълестия участък и се прикри зад И да умреш от удоволствие. От тази почти черна отсечка каналът едва се виждаше. Адамсберг вдигна глава и установи, че трите най-близки лампи са счупени. Може би младокът не просто дишаше чист въздух. Той хвърли цигарата си във водата, после запука с пръстите на едната си ръка, след това на другата, наблюдавайки лявата страна на кея. Адамсберг отправи поглед в същата посока. Видя в далечината да се приближава сянка — висока, слаба и колеблива. Мъж, възрастен, който внимаваше къде стъпва. Четвърти Журно? Чичо? Баща на чичо?