Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Бърти се пръсна на парчета.
Вече горящите му колела се разхвърчаха, последвани от стоманени шрапнели. Малкият робот изчезна в облак дим.
Скофийлд видя всичко това и сърцето му се сви, но не можеше да спре да стреля. Сега беше сам в тази битка, а това означаваше, че трябва да я привърши бързо.
И тъй, през следващата минута Шейн Скофийлд, Плашилото, отприщи всичките си страховити умения на воин срещу останалите двайсетина врагове.
Убиваше като природна стихия.
Лицето му бе безизразно, лишено от всякакви емоции. Той просто вървеше напред и стреляше хладнокръвно и спокойно, без да пропилява нито един куршум — неудържим, неуморим, безмилостен морски пехотинец.
Сваляше всеки, който му се изпречи пред погледа.
Малцината, които бяха успели да вдигнат оръжие, изпопадаха сред фонтани от кръв, повалени от мощния огън на Скофийлд. След като изстреля снаряда, Мако използва един от хората си като жив щит и се прицели в Скофийлд, но Плашилото ги свали и двамата с един откос на картечния пистолет — стреля през гърдите на първия, така че същите куршуми се забиха в сърцето и на Мако.
След това видя Големия Исус да се мъчи да свали тежкия „Корд“ от гърба си и се прицели в него, но едрият чилийски лейтенант беше хитър и се метна през изхода, като стреляше назад — а онези, които се хвърлиха към вратата след него, откриха, че той е заключил и ги е оставил на милостта на Скофийлд.
Гледаха с ужас мрачното лице на мъжа, чието изтезание бяха посрещнали с ликуване само преди минути.
Скофийлд ги застреля на място и накрая на терасата не остана нито един жив член на Армията на крадците.
След като враговете паднаха мъртви, Скофийлд се втурна към Майка.
Когато стигна до неподвижно висящото от електрокара тяло, за негова най-голяма изненада главата на Майка леко се помръдна, сякаш я беше наклонила на една страна.
— Майко? — неуверено повика той. Възможно бе да е някакъв рефлекс на мъртвото тяло.
— Плашило? — Гласът й звучеше приглушено от дървената кутия. — А стига бе! Цялата тази пукотевица твоя работа ли беше?
Скофийлд бързо спусна вилицата на електрокара, за да свали Майка и Баба на пода, след което простреля белезниците и забързано махна кутиите от главите им.
Кутията на Майка бе вдигната първа.
От нея тупнаха два плъха… обезглавени. Вратовете им завършваха с кърваво раздърпано месо. Главите им бяха отхапани.
Устата на Майка бе в кръв.
— Ох, Майко… — промълви той и я сграбчи в прегръдката си.
— Шибаният Ози Озбърн ряпа да яде — каза тя и също го прегърна. — Всеки може да отхапе главата на прилеп на сцената. Опитай се да отхапеш главите на два шибани подивели плъха, докато се опитват да те изядат! На това му се вика изпълнение.
Зак свали и кутията на Баба и от нея също изпаднаха два обезглавени плъха.
Французинът изплю някакви малки костици.
— Гадост! Имам козина между зъбите!
— Това ли беше планът ти, Майко? — попита Скофийлд. — Да се престориш на мъртва и евентуално да действаш, когато изхвърлят тялото ти?
Майка сви рамене.
— Ами, когато те видях за последно, теб те пържеха и ми каза да се боря след смъртта ти. Добрите момичета трябва да са послушни.
— Всъщност хубав план.
Майка отново сви рамене.
— Докато ни слагаха кутиите на главите, казах на Баба да направи като Ози Озбърн и да се прави на умрял. За щастие Баба има чудесни музикални предпочитания и ме разбра съвсем правилно.
Скофийлд се усмихна.
— Обичам те до смърт, Майко. И ти ми израстваш в очите, Баба.
Баба кимна към оръжията на Скофийлд.
— Познавам тези играчки, мосю. Принадлежат на една чудесна жена. Тя жива ли е?
— Засега да, но нека говорим за това по-нататък. Възкресението още не е приключило. Трябва да попречим на копелетата да изстрелят втората ракета.
Докато се обръщаше, Скофийлд видя коленичилия при останките на Бърти Зак и отиде при него.
Ужасно обезобразеният Бърти лежеше на пода. Цялата му долна половина с колелата и двигателя беше унищожена от взрива на снаряда и представляваше купчина изкривен метал. Горната половина си оставаше непокътната и вътрешният акумулатор явно работеше — картечницата и лещите му продължаваха да се движат и да търсят храбро неприятели, макар че малкият робот вече не бе в състояние да се движи.