![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Тук има улики. Някой е идвал редовно, полагал е усилия да възстанови атриума на Колкан. Дори са донесли каменна каса за врата, макар да нямам представа защо. Трябва да… трябва да са съучастниците на Уиклов!
— И си напълно сигурна в това? Дотам, че си склонна да рискуваш континенталите да разберат за това място?
Шара разтърква очи, после прави крачка назад и обхваща с поглед Престола на света.
— Само като го погледна и знам, че бих могла да посветя целия си живот на това изследване.
— Ако беше историк — казва Малагеш. — Но ти не си историк.
Шара трепва засегната.
— Ти си държавен служител, посланик Тивани — тихо добавя Малагеш. — И двете имаме своя дълг. И нито моят дълг, нито твоят, имат нещо общо с тази находка.
Шара чува думите на Ефрем Пангуи в главата си: „Коя истина искате да предпазите?“
Пламъчетата на свещите трептят. Хиляди сенки танцуват по стените, пода и тавана. Древни лица се зъбят, после потъват в сенките.
— Направете го — казва Шара.
Изкачването по стъпалата изглежда безкрайно. Шара трескаво се опитва да запечата в паметта си всичко, което е видяла, което е прочела долу. „Морето да не дава — мисли си — да изгубим и това.“
— Значи не е имало нищо вълшебно долу? — пита Малагеш.
— Аз поне не видях — разсеяно отвръща Шара.
— Е, това поне е облекчение — казва Малагеш. Вади от джоба на палтото си плик и го подава на Шара. — Преглеждахме откраднатите страници от инвентарния списък на Склада. Мисълта, че може да открием подобни неща извън Склада, на открито, ми причинява кошмари. Според нас тези двайсет страници — или нещо в тях — са причинили голямото вълнение сред Реставраторите. Предполагам обаче, че са получили преписи на много по-голяма част от списъка.
Извадката е единственото, което би могло да наруши концентрацията на Шара в момента. Тя грабва плика от ръката на Малагеш, скъсва го и чете:
356. Рафт В4-145. Травертинови ботуши: обувки, които незнайно как позволяват на носещия ги да прави крачки, дълги по няколко мили. С тяхна помощ Континентът може да бъде прекосен за по-малко от ден. МНОГО ВАЖНО е единият крак да е в постоянно съприкосновение със земята. Първоначално чифтовете бяха два, но тестващият ги подскочи и изчезна в небето. Другият чифт все още притежава вълшебни свойства.
357. Рафт В4-146. Килимчето на Колкан: малък килим, който КАТЕГОРИЧНО притежава способността да лети. МНОГО труден за управление. Според архивите Колкан е благословил всяка нишка на килимчето с чудото на полета, така че на теория всяка нишка може да издигне във въздуха няколко тона товар. Не сме провеждали такъв експеримент, нито смятаме да го правим. Артефактът е запазил вълшебните си свойства.
358. Рафт В4-147. Детска каручка: изчезва по новолуние и при пълнолуние се връща, натоварена с медни монети с лицето на Юков. Веднъж се върнала, натоварена с кости (не били човешки). Артефактът е запазил вълшебните си свойства.
359. Рафт В4-148. Черчеве: първоначално служело за затвор на многобройни аханаштански престъпници, уловени в стъклото му. Когато Аханас изчезнала, черчевето кървило два месеца, а затворниците така и не били открити. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
360. Рафт В4-149. Законите на Колкан, томове 237 до 243. Седем тома по въпросите на женските обувки — как да бъдат изработвани, носени, изхвърляни, почиствани и прочие.
— О — мълви Шара. — Да му се не види!
Малагеш спира, колкото да драсне клечка кибрит в един камък, който стърчи от стената на тунела.
— Мда.
— Такива неща ли има в Склада?
— Може би тази част от инвентарния списък ги е заинтригувала, защото съдържа много неща, които все още са активни. Има доста стъклени артефакти, между другото.
— Божествата са обичали да използват стъклото като безопасно място за съхранение — измърморва Шара.
— Тоест?
— Ами, съхранявали са много неща в стъкло, крили са ги там. Божествените жреци владеели куп Освобождаващи чудеса. Изпращат обикновено стъклено мънисто, после правят съответното чудо, чупят мънистото и бум… — тя размахва ръце — появяват се купчини злато, имение, замък, невяста или… каквото се сетиш. — Продължава да чете, погледът ѝ се плъзга по страниците, съзнанието ѝ се мята между изумление и ужас. Ако не е ярката светлина от свещниците в стаята на мховоста, сигурно изобщо не би забелязала, че са излезли от тунела.
Малагеш кимва на двама млади войници, въоръжени с брадви и тежки чукове, и казва: