Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Фос? — отново каза Магнус. Старият курсор Калидус стоеше вдясно от лечителя и внимателно наблюдаваше ранения мъж.
Фос раздразнено разтърси широките си рамене и изръмжа нещо под нос. Черната коса и брадата на гиганта бяха по-дълги от предписаното в устава, но трибунът по медицина, честно казано, беше твърде добър в работата си, за да може някой да му търси сметка за това.
— Тук се опитвам да събера песъчинки, Магнус, а ти продължаваш да буташ проклетата ми ръка. Върви при кървавите врани и ме остави да работя.
Маркус се обърна и бързо напусна палатката, прекосявайки открития участък между палатките на лечителите на Първи алерански и тези на легиона на бившите роби. Той влезе в палатката и се огледа.
Трибунът по медицина на Свободния алерански се надигна от малката масичка, където пишеше нещо в книга. Той предпазливо се намръщи на Маркус.
— Първо копие.
— Сър — каза Маркус, поздравявайки мъжа. — Получихме съобщение от принцепса, но пратеникът му е сериозно ранен. Надявах се, че ще ни заемете Доротея.
— Бих го направил — каза другият мъж, — но тя е заета. Изглежда един от нашите легионери е бил доста тежко ранен от някакъв прекалено ревностен центурион.
Маркус погледна покрай трибуна, за да види нещастния Бартилус да лежи в безсъзнание в лечебната вана, долната част на лицето му беше посиняла, а цялата брадичка — отекла. Зад него на колене стоеше жена в обикновена сива домашна рокля, пръстите й докосваха слепоочията му. Беше слаба, с тъмна коса и изключително красива. Не носеше никакви скъпоценности или украшения, с изключение на тънка метална яка за послушание на шията си.
Докато Маркус гледаше, той видя как челюстта на ранения мъж се движи странно под кожата му. Секунди по-късно отокът започна да спада, а синините — да избледняват.
— Това е леко и обикновено нараняване, сър — каза Маркус, — а животът на пратеника може да зависи от най-опитния лечител в лагера. Нашият трибун по медицина работи на границата на възможностите си, но може да не е достатъчно.
Трибунът на Свободния алерански се подсмихна.
— Ще я изпратя, щом се освободи.
— С цялото ми уважение, сър — каза Маркус. — Антилус Красус умира сега.
Очите на жената моментално се отвориха и тя срещна погледа на Маркус. Погледът й го прониза. Тя свали ръце от главата на Бартилус, изправи се и приближи до трибуна по медицина.
— Възстанових връзките и премахнах отока, сър — каза тя с тих глас, свела очи. — Ще се радвам да помогна на трибун Антилус.
Трибунът погледна навъсено отначало към нея, после към Маркус, махна неопределено с ръка и каза:
— Не се задържайте по-дълго от необходимото.
— Да, сър — отговори Доротея и хвърли бърз поглед към Маркус. — Първо копие, готова съм.
Маркус й кимна и те забързаха през полето към лечителите на Първи алерански.
— Принцепсът ви е казал коя съм аз — констатира жената.
— Да, ваша светлост.
Тя уморено поклати глава.
— Не, не, не… Аз вече не съм тази жена.
— Заради тази яка — каза Маркус, — трябва да има начин да се свали.
— Не искам да я свалят — каза тя спокойно. — Честно казано, много повече ми харесва човека, който сега съм, отколкото онзи, който бях някога.
— Яката говори вместо вас — тихо каза Маркус.
Доротея, бившата Върховна лейди Антилус, извървя няколко крачки, преди да признае:
— Може би. Факт е обаче, че за Върховната лейди Антилус няма бъдеще, докато Доротея спасява животи, помага на хората и през последните три години е направила повече добро, отколкото през целия си предишен живот.
— Но вие сте в капан там — каза Маркус. — Задължена сте да се подчинявате на командите на другите. Забранено ви е да наранявате дори и за да се защитите.
— И това ми харесва, Първо копие — тя погледна напред към палатката на лечителя. — Колко сериозни са нараняванията на сина ми?
— Не съм лечител — отговори Маркус. — Но съм виждал Фос да се справя с много сериозни рани. Някои от тях бяха мои. Ако сега се мъчи…
Доротея кимна, изражението й остана спокойно.
— Времето ще покаже — тя погледна косо към Маркус. — Синът ми знае ли?