Деца от кръв и кости [bg]

— Разбира се. Свитъкът. Винаги свитъкът. Колко глупаво от моя страна да си помисля, че става въпрос за спасяването на моя брат и твоята сестра…

— Зели…

— Измисли нов план — настоява тя. — Ако зад стената има божници и ти извикаш стражите, брат ми и сестра ти няма да се върнат при нас. Всички те ще умрат, веднага щом стражите ти пристигнат.

— Това не е вярно…

— Доведи стражите и аз ще им кажа тайната ти. — Тя скръства ръце. — Когато дойдат за нас, ще се погрижа да убият и теб.

Вътрешностите ми се усукват и аз отстъпвам назад. Острието на Каея нанася удар в спомените ми. Страхът в хватката й. Омразата в очите й.

Бъркам в джоба си и обвивам с пръсти пионката на баща ми, докато в мен се настанява странна тъга. Преглъщам всички думи, които искам да изрека. Само ако можеше тя да греши!

— И какво предлагаш да направим без стражи? — не отстъпвам аз. — Не виждам друг начин да преминем през стената, освен със сила.

Зели се обръща отново към лагера и обхваща тялото си с ръце. Тя трепери, въпреки че влагата около нас ме кара да се потя.

— Ще успеем — казва накрая. — И когато влезем, всеки тръгва по своя път.

Въпреки че не го казва, знам, че мисли за свитъка. Щом преминем през тези стени, битката за него ще бъде по-свирепа от когато и да било.

— Какъв план имаш предвид?

— Това не е твоя грижа.

— Моя е, когато оставям живота си в ръцете ти. — Тя ме стрелва с поглед. Остър. Недоверчив. Но след това притиска ръце към земята. Във въздуха се чува жужене:

— Еми ауон ти оти сун…

Думите й карат земята да се подчини на волята й. Тя изскърцва и започва да се рони и напуква. Една фигура от пръст се надига при това докосване. Получила живот от магията в пръстите на Зели.

— Небеса! — проклинам силата й.

Кога е научила това? Но нея не я е грижа какво съм разбрал. Тя отново се обръща към лагера.

— Това са съживени — казва Зели. — Изпълняват заповедите ми.

— Колко можеш да направиш?

— Поне осем, може би повече.

— Няма да са достатъчни — поклащам глава.

— Те са силни.

— Там долу има прекалено много бойци. Трябва ни по-голяма армия.

— Добре — завърта се Зели. — Ако ще нападаме утре вечерта, ще измисля как да направя повече сутринта.

Тръгва, но се спира.

— И един съвет, малък принце. Не оставяй живота си в моите ръце, ако не искаш този живот да свърши.