Тръпка [bg]

Ръцете му, стискащи волана, трепереха. Божичко, той наистина щеше да се трансформира съвсем скоро. Трябваше да го накарам да отбие колата от пътя.

— Как да го спра? Знам, че си наясно как се лекува това проклето нещо. Знам, че си била ухапана.

— Джак, нямам представа как да го спреш! Не мога да те излекувам.

— Помислих си, че ще кажеш нещо такова. Именно затова ухапах тъпата ти приятелка. Защото ако се инатиш и не пожелаеш да излекуваш мен, ще го направиш заради нея. Трябваше да съм сигурен, че и тя ще бъде застигната от същото проклятие.

Дъхът ми секна. Гласът ми прозвуча тихо и дрезгаво:

— Ухапал си Оливия?

— Абе ти да не си малоумна? Нали току-що ти казах точно това. Най-добре е да започнеш да говориш, защото… ааааарг… — Джак отметна глава назад, вените на шията му изпъкнаха и запулсираха по странен начин. Вълчите ми сетива запищяха, усетили понесените от вълните на миризмата му усещания опасност страх ужас гняв.

Пресегнах се към таблото и увеличих парното до максимум. Не знаех дали ще свърши работа, но със сигурност нямаше да навреди.

— Целият проблем е в студа. Студът те превръща във вълк, а топлината ти връща човешката форма — говорех много бързо, за да не му дам възможност да каже още нещо и в резултат да се вбеси повече. — Най-страшно е в началото, след като си ухапан. Променяш формата си непрекъснато, но с времето нещата ще се стабилизират. Ще бъдеш човек за по-дълго време. През цялото лято… — Нов спазъм на Джак накара колата да поднесе към канавката, но той успя да я върне обратно на пътя. — Виж, не можеш да шофираш в момента! Моля те. Няма да избягам или да опитам някоя глупост… Искам да ти помогна, наистина. Но първо ще трябва да ме заведеш при Сам.

— Млъквай — изхриптя Джак. — И оная кучка каза, че иска да ми помогне. Не искам проклетото ви състрадание. Тя ми каза, че си била ухапана и не си се променила. Проследих те. Беше студено. И ти наистина не стана вълк. Кажи ми веднага как да се оправя! Оливия каза, че не знае.

Кожата ми гореше от топлината в бронкото и напиращите в мен емоции. Всяко произнасяне на името Оливия ми действаше като удар в стомаха.

— Тя не знае. И аз бях ухапана. Но никога не се трансформирах. Нито веднъж. Не знам за никакъв лек. Просто не се трансформирах, това е. Никой не знае защо. Моля те…

— Спри да ме лъжеш! — Вече ми беше трудно да различавам ясно думите, които излайваше. — Искам истината веднага или ще те нараня лошо.

Затворих очи. Чувствах, че пропадам, а целият свят се върти край мен. Трябваше бързо да измисля начин, за да се измъкна от тази ситуация. Отворих очи.