Тръпка [bg]

Четиридесет и осма глава. Грейс

9°С

Сам никога не беше закъснявал. Винаги ме чакаше в бронкото, когато излизах от училище след часовете, така че досега не ми се бе налагало да си задавам въпроса къде е или да се чудя с какво да си убивам времето, докато дойде.

Но днес се наложи да чакам.

Чаках, докато учениците се качиха на автобусите, а други — в колите си. Чаках, докато учителите си тръгнаха. Замислих се дали да не си извадя домашното и да свърша малко работа, след като така или иначе висях тук и не правех нищо. Замислих се за бавно потъващото отвъд хоризонта слънце и за това колко ли студено беше на сянка.

— Транспортът ти ли закъснява, Грейс? — попита ме вежливо господин Ринк, докато минаваше покрай мен. Беше сменил ризата, с която беше в час, и от него се носеше лекият аромат на одеколон.

Сигурно съм изглеждала самотна и изгубена, приседнала върху ниската тухлена ограда на градинката пред училището, прегърнала раницата в скута си.

— Мъничко.

— Искаш ли да се обадя на някого?

С периферното си зрение забелязах как бронкото влиза в паркинга и въздъхнах облекчено. Усмихнах се на господин Ринк.

— Не. Моят човек току-що пристигна.

— Това е чудесно. Напоследък започва да захладнява сериозно. Снегът иде!

— Яко — промърморих кисело, той се засмя и ми помаха, докато се отдалечаваше към колата си. Метнах раницата на рамо и се насочих с бързи крачки към бронкото. Отворих вратата до шофьора и се шмугнах вътре.

Едва след като затворих, осъзнах, че нещо с миризмата в колата не е наред. Вдигнах очи към шофьора и кръстосах ръце пред гърдите си, потрепервайки.

— Къде е Сам?

— Имаш предвид онзи пич, който трябваше да седи на това място, а? — попита Джак.

Макар да помнех умоляващите му очи, които ме гледаха от вълча муцуна, макар да бях чула думите на Изабел, че го е виждала, и от няколко седмици знаех, че е жив, не бях подготвена да го видя пред мен, от плът и кръв. С къдравата му черна коса, по-дълга от последния път, когато го бях засичала в училищните коридори, с пронизващите му лешникови очи, със силните му ръце, стиснали волана. Истински. Жив. Сърцето препускаше в гърдите ми.