Измамата на краля [bg]

Кухните се намираха в северната част на двореца, а реката беше на юг. Разстоянието между тях беше горе-долу колкото три футболни игрища. Предостатъчно от негова гледна точка, тъй като трябваше да го преодолее под земята.

— Не мирише чак толкова много за отходен канал — отбеляза на глас той.

— Как ще мирише, господи! — възкликна Таня. — Та той не е бил използван от столетия. Изхвърлянето на отпадъци в реката отдавна е забранено. Оттук изтича предимно дъждовна вода, освен това има специално назначени хора за поддръжката. През вратата, която използвахме, са минавали слугите на Хенри, които се грижели канализацията да не се запуши.

Тази жена се държеше съвсем спокойно, без да изпитва никакво смущение или объркване от ситуацията, в която беше попаднала. Но той въпреки това пожела да й се извини.

— Съжалявам, че ви забърках във всичко това.

— Глупости! Отдавна не бях изпитвала подобно вълнение! Мери беше права, като ме предупреди да очаквам приключения. Тя каза ли ви, че преди време съм работила за СИС?

— Не. Очевидно го е пропуснала.

— На млади години бях анализатор. Бих казала, доста добър анализатор… — Тя замълча за момент и продължи да крачи напред. — Тази работа не е толкова вълнуваща като вашата някога, но ме научи да разсъждавам трезво.

— Нямах представа, че знаете с какво съм се занимавал.

— Мери каза, че сте били американски агент.

От време на време му се налагаше да се навежда, но Таня нямаше този проблем. Фенерчетата осветяваха терена на седем-осем метра пред тях. Край краката му продължаваха да подскачат змиорки.