![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
— Това не е твоята битка, Малоун — извика гласът. — Не си струва да умираш за нея.
Да умира? Ръцете му се вкопчиха в стълбата. Беше солидна и здрава, изработена от алуминий.
— Кои сте вие? — извика в отговор той.
— Това не те засяга.
Малоун напрегна поглед към тъмния тунел вляво от себе си. Далече вдясно се долавяше бледо сияние. По всяка вероятност там беше изходът към Темза. Над главата му също се появи светлина. Таня беше отворила капака на късия проход в тухления таван.
Нещо изтрещя и той се стресна. После се разнесе нов трясък. Последван от още няколко. В тунела се стреляше.
Куршумите звънтяха в тухлените стени. Той беше над тях, съвсем близо до изхода, но въпреки това се опасяваше от рикошет. Добра се до повърхността за броени секунди и побърза да затръшне капака и да сложи резето.
— Слава богу, че този изход никога не се заключва — обяви с облекчение Таня. — Преди няколко години прокопахме този тунел като допълнителна мярка за сигурност.
Той се огледа. Намираха се на юг от двореца и на запад от Тайната градина, от която ги делеше тухлен зид, обрасъл с високи храсти. Съвсем близо до тях се виждаха очертанията на Банкетната къща, построена на брега на реката. Тя беше затворена и очевидно празна, но отвъд храстите долитаха гласове. Там трябваше да е Градината с езерата. Той я познаваше от предишните си посещения и дори се беше разхождал в нея. В многобройните езерца бяха държали жива риба, готова всеки момент да потегли за кухнята.
— Това стрелба ли беше? — попита Таня.
— Страхувам се, че да. Трябва час по-скоро да се махаме.
Нещата се бяха променили. Онези мъже бяха тук с намерението да го ликвидират.
Малоун се наведе да разгледа капака. От външната му страна имаше стоманен лост за отваряне, който се движеше успоредно с другия, монтиран отдолу. Огледа се, търсейки нещо подходящо. Каквото и да е. Откри го близо до централното езерце. По-точно на пътеката, която пресичаше тревата и цветните лехи. Тя беше павирана с плоски камъни. Втурна се натам и успя да измъкне един от тях, макар и с цената на доста усилия. Защото беше тежък, с диаметър поне трийсетина сантиметра, плътно забит във влажната почва. Пренесе го обратно до капака и го сложи редом с лоста на резето. Това вече беше по-солидна ключалка. Ако някой се опиташе да отвори отдолу, лостът щеше да опре в камъка.
— Накъде? — погледна към Таня той.
Беше ясно, че тя неслучайно го изведе от тунела именно тук.
— Натам — отвърна тя и посочи Банкетната къща на брега на реката.
Катлийн продължаваше през Тайната градина към реката. Безупречно поддържаните храсти бяха твърде ниски, за да предлагат някакво укритие. От двете страни на широката, посипана с чакъл алея към централния фонтан имаше дълги редици квадратно подрязани храсти, които й стигаха едва до коленете. Хората наоколо не бяха много, но все пак достатъчно. Ева и придружителят й се появиха в далечния край на градината и се насочиха към нея.
Тя се замисли как да използва по най-добър начин пистолета, с който, за щастие, не се беше разделила. Ако се наложеше, щеше да си пробие път с огън. Но липсата на подходящи укрития й пречеше да вземе окончателно решение. По тревата от двете страни на алеята имаше доста статуи, някои от тях достатъчно големи, за да се скрие зад тях. Но пространството до там и обратно беше абсолютно голо.
Затова тя продължи право напред.
Малоун и Таня заобиколиха Банкетната къща. Дребничката жена изглеждаше абсолютно уверена в онова, което вършеше. Прекосиха малка морава с няколко голи дръвчета и се озоваха пред двуметрова тухлена стена, която разделяше имението от тясна бетонирана пътека, следваща извивките на Темза.
— Живея точно отсреща, в къща от другата страна на реката — поясни тя. — Всеки ден идвам на работа с лодка.
Умна жена, рече си той, опитвайки се да скрие усмивката си. През цялото време си беше задавал въпроса как щяха да се измъкнат от стотиците декари, заобикалящи Хемптън Корт. Кой беше най-краткият път? През реката, разбира се. Нещо, което за Таня Карлтън беше просто и ясно.
В стената имаше тясна врата от ковано желязо, също оборудвана с електронна ключалка. Таня набра кода и вратата се отвори.
— Пазачът ме познава, защото всеки ден минавам оттук — подхвърли тя. — Преди години използвах ключ, но технологиите вече стигнаха и до тук.
Забързаха надолу по пътеката, оградена с бял дървен парапет откъм водата. Не след дълго пред очите му се появи железопътната гара на отсрещния бряг. Той непрекъснато поглеждаше назад към тухлената стена, готов да измъкне пистолета си.