![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Нямаше къде да бягам; бях прикована от стоманената извивка на фюзелажа на самолета. Вдигнах ръка нагоре и включих осветлението, за да видя часовника си. Десет и половина, по лондонско време; най-малко още шест часа, преди да кацнем в Ню Йорк.
Самолетът бе изпълнен с колективните въздишки и хъркането на пасажерите, които дремеха кой както може. За мен сънят бе немислим. С въздишка на примирение бръкнах в джоба на седалката пред мен, за да извадя преполовения роман, който бях пъхнала там. Беше от любим автор, но установих, че вниманието ми се изплъзва от книгата — или към Роджър и Бриана, които бях оставила в Единбург, за да продължат с проучването, или напред, към онова, което ме чакаше в Бостън.
Не бях сигурна какво точно ме чака там, което бе част от проблема. Бях длъжна да се върна, поне временно; отпуската ми отдавна беше свършила, след няколко удължавания. Трябваше да уредя някои неща в болницата, да платя сметки у дома, да намеря кой да поддържа къщата и двора — потреперих при мисълта колко ли е обрасла моравата в задния двор, — трябваше да се обадя на приятели…
Особено на един конкретен приятел. Джоузеф Абърнати бе близък мой приятел от медицинското училище. Преди да взема някакво окончателно — и вероятно необратимо — решение, исках да поговоря с него. Затворих книгата в скута си и започнах да проследявам с пръст извивките на заглавието, като се усмихвах леко. Освен всичко останало на Джо дължах и вкуса си към романтични романи.
Познавах Джо още от началото на медицинското ми образование. Той изпъкваше сред другите стажанти в бостънската болница, също като мен. Аз бях единствената жена сред бъдещите лекари; Джо бе единственият чернокож.
Нашата обща отличителност ни насочи един към друг; и двамата я усещахме ясно, макар че никога не я споменавахме. Работехме много добре заедно, но гледахме — и с основание — да не се изтъкваме, и тънката връзка между нас, все още твърде зачатъчна, за да се нарече приятелство, остана непризната чак до края на стажа.
Онзи ден направих първата си самостоятелна операция — апендектомия без усложнения, на един тийнейджър в добро здраве. Мина добре и нямаше никаква причина да се очакват постоперативни проблеми. Все пак развих странно покровителствено отношение към момчето и не исках да се прибера у дома, докато не се събуди в реанимацията, макар че смяната ми беше свършила. Преоблякох се и отидох в стаята на лекарите на третия етаж да чакам.
Тя беше празна. Джоузеф Абърнати седеше на един от старите фотьойли и четеше брой на „Американски и световни новини“. Вдигна поглед към мен, когато влязох, и ми кимна за миг, преди да се зачете отново.
В стаята имаше купчини списания — спасени от чакалните — и няколко парцаливи книжки с меки корици, изоставени от изписани пациенти. Търсех разсейване и прелистих брой на „Гастроентерология“ отпреди шест месеца, един парцалив брой на „Тайм“ и спретната купчинка „Наблюдател“. Накрая взех една от книгите и седнах.
Нямаше корица, но титулната страница гласеше: „Дивият пират“. „Чувствена и завладяваща любовна история, безгранична като Испанската империя в Новия свят!“ — пишеше под заглавието. Така значи? Ако ми трябваше разсейване, това щеше да свърши работа, и аз я отворих наслуки. Попаднах на страница 42:
Като вирна надменно нос, Теса тръсна гъстите си руси кичури назад, без да я е грижа, че това накара пищните и гърди да се издуят още повече от дълбокото деколте. Очите на Валдес се разшириха при тази гледка, но той не показа с нищо какъв ефект има върху него чувствената ѝ красота.
— Мисля, че трябва да се опознаем по-добре, сеньорита — предложи той с тих, съблазнителен глас, от който по гърба на Теса полазиха тръпки на очакване.
— Нямам никакво желание да се опознавам с… мръсен, непочтителен и лукав пират! — каза тя.
Зъбите на Валдес блеснаха, когато ѝ се усмихна, а ръката му погали дръжката на кинжала на колана му. Той беше впечатлен от безстрашието ѝ; толкова дръзка, толкова необуздана… и толкова красива.
Извих вежда, но продължих да чета с интерес.
С широк собственически жест Валдес я прегърна през кръста.
— Забравяте, сеньорита — прошепна той, думите гъделичкаха ухото ѝ, — че вие сте военен трофей, а капитанът на пиратски кораб първи избира от плячката!
Теса се извиваше в силните му ръце, докато той я носеше към койката ѝ я хвърли леко на обшитата със скъпоценни камъни покривка. Тя се опитваше да поеме дъх, гледаше го с ужас как се съблича, как оставя лазурносиния си кадифен жакет, а после и фината бяла риза с набор. Гърдите му бяха великолепни, гладък и сияещ бронз. Пръстите ѝ копнееха да ги докоснат, макар че сърцето ѝ бумтеше оглушително, когато той посегна към пояса на панталоните си.