Каменният кръг [bg]

— Но не — рече той и спря. — Не е честно да те пренебрегвам така, сеньорита. Позволи ми. — И с неустоима усмивка се наведе и внимателно обхвана гърдите ѝ в горещите си загрубели длани, наслаждавайки се на пищната им тежест през тънката копринена тъкан. С лек писък Теса се отдръпна от допира му и притисна гръб към бродираната пухена възглавница.

— Дърпаш се? Колко жалко, ако съсипем тази хубава рокля, сеньорита… — Той хвана здраво нефритенозеления ѝ копринен корсаж и дръпна, след което нейните бели гърди изскочиха от затвора си като две дебели яребици, издигащи се в полет.