Каменният кръг [bg]

Младият барман, който ѝ стигаше приблизително до подмишницата, подскачаше напред-назад, предлагаше варени яйца и пушен език, като благоговейно бе вдигнал очи към облечената в жълто богиня пред него. От смеха ѝ можеше да се заключи, че го намира за „сладък“.

— Винаги съм казвала на Бри да не се занимава с ниски мъже — отбеляза Клеър.

— Така ли? — рече сухо Роджър. — Някак си не мога да си те представя да даваш подобни майчински съвети.

Тя се засмя, пренебрегвайки моментното му раздразнение.

— Е, така е, в общи линии. Когато забележиш важен принцип като този обаче, ти се струва майчински дълг да го предадеш на поколенията.

— Какво не им е наред на ниските мъже? — поинтересува се Роджър.

— Имат склонност да стават злобни, ако не стане на тяхното — отвърна Клеър. — Като малки джафкащи кученца. Сладки и пухкави, но ако ги разсърдиш, започват да те хапят по глезените.

Роджър се засмя.

— Това наблюдение е резултат на дългогодишен опит. Така ли да разбирам?

— О, да — кимна тя и го погледна. — Никога не съм виждала диригент на оркестър над метър и петдесет. Много злобни създания, всички до един. Но високите мъже — устните ѝ се извиха леко, докато оглеждаше високата му над метър и осемдесет фигура, — високите мъже почти винаги са сладки и нежни.

— Сладки, значи? — попита Роджър с циничен поглед към бармана, който режеше желирана змиорка за Бриана. На лицето ѝ бе изписано предпазливо отвращение, но тя се наведе напред, бърчейки нос, докато приемаше предложената от него хапка.

— С жените — уточни Клеър. — Винаги съм смятала, че е защото осъзнават, че няма какво да доказват; когато е съвсем очевидно, че могат да направят каквото решат, без значение дали ги искаш или не, те нямат нужда да го доказват.

— Докато ниските мъже… — настоя Роджър.

— Докато ниският мъж знае, че не може да направи нищо, ако не му позволиш, и това го подлудява, затова винаги опитва нещо, просто за да докаже, че може.

— Хм. — Роджър изсумтя гърлено по шотландски, което означаваше както одобрение на проницателността на Клеър, така и принципно подозрение към онова, което барманът може би искаше да докаже на Бриана.

— Благодаря — рече той на служителя, който плъзна квитанцията по плота към него. — Готова ли си, Бри?