Каменният кръг [bg]

— Големи изследователи сте, няма що — каза Роджър, но се ухили. И тримата бяха в добро настроение. След трудното търсене из регистрите на затворите късметът продължи да ги следва. Регистрите на Ардсмюир бяха пълни и за разлика от повечето други затвори — забележително ясни. Ардсмюир бе използван като затвор само петнайсет години; след ремонтирането му от затворници якобити той се бе превърнал в малък постоянен гарнизон и затворниците бяха пръснати — повечето транспортирани в Американските колонии.

— Още не мога да си представя защо Фрейзър не е бил изпратен в Америка с останалите — рече Роджър. Тогава за миг се бе паникьосал, преглеждаше отново и отново списъка с транспортираните от Ардсмюир, търсеше име по име, буква по буква, но не намираше Фрейзър. Беше сигурен, че Джейми Фрейзър е умрял в затвора, и го изби студена пот от страх при мисълта как ще каже на двете жени — докато не прелисти страницата, която показваше, че Фрейзър е бил изпратен на място, наречено Хелуотър.

— Не зная — каза Клеър, — но е станало адски добре, че не са го пратили в Америка. Той страда — той страдаше — поправи се тя бързо, но не толкова бързо, че Роджър да не забележи грешката ѝ — от ужасна, ужасна морска болест. — Тя посочи към повърхността на езерото пред тях, по която танцуваха малки вълнички. — Дори ако плаваше по такова езеро, щеше да позеленее след минути.

Роджър погледна с интерес към Бриана.

— Ти страдаш ли от морска болест?

Тя поклати глава, вятърът развяваше ярката ѝ коса.

— Не. — Потупа самодоволно корема си. — Железен е.

Роджър се засмя.

— Тогава искаш ли да поплаваме? Това е твоята ваканция все пак.

— Наистина ли? Може ли? Може ли да се лови риба? — Бриана засенчи очите си и се вгледа нетърпеливо в тъмната вода.

— Разбира се. Много пъти съм хващал сьомга и змиорки в Лох Нес — увери я Роджър. — Хайде, ще наема една малка лодка на пристанището в Дръмнадрочит.