Договорът „Паганини“ [bg]

— Надяваме се скоро да можем да разпитаме Пенелопе Фернандес, но сме почти сигурни, че Бьорн Алмскуг е действал зад гърба й — продължава Юна. — Може би той знае повече за снимката от Пенелопе или просто налучква, но на 2 юни използва анонимен електронен адрес в интернет кафе и пише изнудваческо писмо на Карл Палмкруна. Писмото поставя началото на кратка кореспонденция: Бьорн пише, че разбира, че снимката е обезпокоителна за Палмкруна и че е готов да я продаде за един милион крони.

— Класическо изнудване — мърмори Полок.

— Бьорн използва думата „обезпокоителна“ за снимката — продължава Сага, — което ни кара да се съмняваме, че осъзнава колко сериозно Палмкруна ще приеме всичко това.

— Бьорн си мисли, че контролира ситуацията — казва Юна. — Затова истински се изненадва, когато прочита отговора на Палмкруна, в който той предупреждава изнудвача си. Директорът обяснява много сериозно, че Бьорн не знае с какво се захваща, и го моли да му върне снимката, преди да е станало прекалено късно.

Юна отпива малко вода.

— Какъв е тонът на писмото? — пита Натан Полок припряно. — Казваш, че е сериозен, но агресивен ли е?

Юна поклаща глава отрицателно и раздава копия от кореспонденцията.

— Не ги възприемам като агресивни, просто са много сериозни.

Томи Куфоед прочита писмата, кимва, разтърква бузите си с белези от шарка и записва нещо.

— Какво се случва след това?

— Преди да си тръгне за дома, икономката е помогнала на Палмкруна да окачи примката на тавана.

Петер се засмива:

— Защо?

— Защото не е могъл да го направи сам след операция на гърба — казва Сага.

— Аха — обажда се Карлос и присвива леко устни.

— На следващия ден, по обяд… след като е пристигнала пощата, предполагаме — продължава Юна, — че Палмкруна звъни на номер в Бордо и…

— Не можахме да проследим номера повече от това — добавя Сага.

— Може да е на някаква централа, която се пренасочва към съвсем друга държава, друга част на света или обратно в Швеция — казва Юна. — Във всички случаи става дума за много кратък разговор, четирийсет и три секунди. Може би оставя само съобщение. Вероятно говори за снимката и за съдържанието на изнудваческото писмо и обяснява, че очаква помощ.

— Защото след това… няколко минути по-късно икономката на Палмкруна се обажда на „Такси Стокхолм“ и поръчва кола за два часа на името на Палмкруна до летище „Арланда“. Точно час и петнайсет минути след краткия телефонен разговор телефонът иззвънява. Директорът вече е успял да облече шлифера си и да обуе обувките си, но се връща и отговаря. Звънят му от Бордо. От номера, който преди бе набрал. Този разговор продължава две минути. Палмкруна изпраща последното писмо на изнудвача си със следното съдържание: „Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем“. Освобождава икономката, плаща на шофьора на таксито и се прибира вкъщи. Без да сваля шлифера си, Карл Палмкруна влиза в малкия салон, оставя куфарчето си изправено, стъпва върху него и се обесва.