Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Полицията не беше заловила извършителя, но Пенелопе Фернандес беше жива.
Знамената са свалени наполовина пред сградата на полицията, областният директор Маргарета Видинг и шефът на Националната полиция Карлос Елиасон провеждат пресконференция в залата зад стъклените стени на приземния етаж.
Комисар Юна Лина не присъства на срещата с журналистите, той и Сага Бауер слизат с асансьора в подземието, за да видят Пенелопе Фернандес с надеждата да получат отговор на загадките, да научат причините за всичко случило се.
65.
Видяно със собствените очи
Пет етажа под най-модерната част на полицията има отделени два апартамента, осем стаи за гости и две спални помещения. Направени са, за да гарантират сигурността на полицейското ръководство при кризисни ситуации, извънредни състояния и катастрофи. Стаите за гости се използват отпреди десет години за защита на свидетели под особена заплаха.
Пенелопе Фернандес лежи на болничното легло и усеща студ да нахлува в ръката й с увеличаване скоростта на капките.
— Даваме ти течности и хранителни добавки — обяснява доктор Даниела Ричардс.
С мек глас пояснява какво прави, докато прикрепва иглата в свивката на ръката й.
Раните на Пенелопе са почистени и превързани, удареният десен крак е зашит и бинтован, разкъсванията на гърба са промити и залепени, а дълбоката рана на бедрото е зашита с осем шева.
— Бих искала да ти дам малко морфин заради болката.
— Мама — шепне Пенелопе, облизвайки устни. — Искам да говоря с мама.
— Разбирам — отвръща доктор Ричардс. — Ще съобщя.
Топли сълзи се стичат по бузите на Пенелопе, стигат до косата и ушите. Чува лекарката да моли сестрата да подготви инжекция от 0,5 милилитра морфин.
Стаята прилича на обикновена болнична стая, може би малко по-уютна. Букет цветя стои на нощното шкафче, светли картини висят на боядисаните в жълто стени. Приятна библиотека от светла бреза е пълна с овехтели книги. Тук явно хората имат време да четат. Липсват прозорци, но лампата свети на тавана зад драперия, която прилича на перде, за да разсейва чувството, че се намираш в дълбок бункер.
Даниела Ричардс обяснява на Пенелопе, че ще я оставят на спокойствие, но може да натисне светещото копче за повикване, ако се нуждае от помощ.
— Тук ще има човек през цялото време, ако искаш да попиташ нещо или просто за компания — казва тя.
Пенелопе Фернандес остава сама в светлата стая. Затваря очи, докато топлината на морфина се разнася из тялото й и я клони към отпускащ сън.
Нещо леко изпращява, когато жена в черна бурка стъпква две малки фигурки от сушена на слънце глина. Едно момиче и малкото й братче стават на пух и прах под сандала й. Забулената жена носи тежък товар със зърно на гърба си и дори не забелязва какво е направила. Две момчета свирят и се смеят, крещят, че робското дете е мъртво, че са останали само няколко бебета, че всичките фури трябва да умрат.
Пенелопе изтласква спомените от Кубум от съзнанието си и преди да заспи, преживява кратък миг, когато й се струва, че тонове камъни, пръст, глина и бетон се стоварват върху нея. Като че пропада в земните недра, пада и пада, и пада.
Пенелопе Фернандес се събужда, но няма сили да отвори очи, морфинът все още я кара да чувства тежест в тялото си. Спомня си, че лежи в болнично легло в защитена стая под сградата на полицията. Вече няма нужда да бяга. Но облекчението е последвано от вълна от болка и празнота. Не знае колко дълго е спала, мисли си, че може да продължи да дреме, но все пак отваря очи.
Отваря очи, но в подземната стая цари мрак.
Примигва, но не вижда нищо. Не свети дори копчето за повикване до леглото. Може би е спрял токът. Готова е да изкрещи, но си налага да мълчи, когато вратата към коридора изведнъж изщраква. Взира се в тъмнината, чува собственото си сърце да бие лудо. Тялото й потръпва, всички мускули се обтягат. Някой докосва косата й. Почти неусетно. Тя лежи, без да помръдва, и чувства как той стои до леглото й и внимателно гали косата й. Пръстите бавно се оплитат в къдриците й. Тъкмо започва да се моли на Господ, когато човекът до нея сграбчва косата й и я свлича от леглото. Захвърля я с всичка сила до стената, така че остъклената картина се пръска на парчета, а стойката за системите се преобръща. Просва се на пода сред парчета стъкло. Той не пуска косата й, влачи я обратно, обръща я, удря лицето й в застопореното колело на леглото и изважда нож с черно острие.