Договорът „Паганини“ [bg]

67.

Където изтичат парите

Всички в сградата на полицията са превъзбудени. Случилото се се сравнява с полицейските убийства в Малександер през 1999 година и зверствата на Йозеф Ек по̀ миналата година. Вестниците пишат за драмата в архипелага, наричат извършителя касапин на полицаи, журналистите спекулират и притискат източниците си в полицията за информация.

Юна Лина и Сага Бауер ще докладват пред шефа на Националната полиция Карлос Елиасон, шефа на разузнаването Вернер Зандѐн, комисар Петер Неслунд, оперативния шеф Бени Рубин, както и пред Натан Полок и Томи Куфоед от отдел „Убийства“.

Вървят по коридора и обсъждат възможността Пенелопе Фернандес да им помогне да продължат разследването.

— Мисля, че скоро ще започне да говори — казва Юна.

— Не е сигурно, може и да се затвори напълно — отвръща Сага.

Аня Ларшон е излязла от стаята си, стои на крачка от вратата в коридора и хвърля нещастен поглед към Юна и Сага. Юна й се усмихва широко, но не успява да забележи как тя изобразява с пръсти сърце за него, преди той да влезе в заседателната зала.

Затварят вратата, сядат и поздравяват тези, които вече са заели местата си около масата.

— Искам да започна с това, че всички подозрения за лявоекстремистки атентат се отхвърлят — въвежда ги Сага.

Вернер шепне нещо на Натан Полок.

— Нали? — пита Сага на висок глас.

Вернер я поглежда и кимва.

— Да, така е — съгласява се той и се изкашля.

— Започни отначало — казва Карлос на Сага.

— Да… Пенелопе Фернандес е защитник на мира и председател на Шведската асоциация за мир и помирение — продължава Сага експозето си. — Има дълга връзка с Бьорн Алмскуг, който е барман в клуб „Дебасер“ на площад „Медбориарплатсен“. Тя живее на улица „Св. Полсгатан“ 3, а той — на „Понтонйергатан“ 47. В жилището си Пенелопе Фернандес е залепила с тиксо една снимка на стъклената врата между всекидневната и антрето.

Сага Бауер прожектира копие на снимката на екрана, заел едната стена на стаята.

— Направена е през пролетта на 2008 година във Франкфурт — разказва тя.

— Ето го Палмкруна — обажда се Карлос.

— Да, точно така — потвърждава Сага и продължава да сочи лицата в ложата. — Това е Понтус Салман, директор на оръжейния производител „Силенция Дифенс“. А този тук е небезизвестният Рафаел Гуиди. Търговец на оръжие, който отдавна е в бизнеса… наричат го Архангела на бранша, сключващ сделки най-вече в Африка и Близкия изток.