![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Момчето никога не научава кой е истинският му баща — добавя Сага.
— Според предварителния полицейски доклад става дума за нещастен случай — уточнява Карлос.
— Да, но има ли някой, който да вярва, че огънят, убил сина на Карл Палмкруна три дни след самоубийството, е случайност? — пита Юна.
— Едва ли — съмнява се Карлос.
— Но това е пълна лудост — изрича Петер с пламнало лице. — Защо някой ще убива сина му, когото самият той не е виждал?
— За какво, по дяволите, говорим? — пита Вернер.
— Палмкруна фигурира през цялото време — казва Юна и почуква с пръст усмихнатия мъж на снимката. — Той е на снимката, подложен е на изнудване, намират го обесен, синът му умира и има девет милиона евро в банкова сметка.
— Парите представляват интерес — казва Сага.
— Поровихме се в живота му — пояснява Полок. — Няма друго семейство, няма интереси, не се занимава с инвестиции, акции или…
— Ако е вярно, че тези пари са налични в банковата му сметка, то доходите по някакъв начин трябва да бъдат свързани с поста му на генерален директор на Инспектората за стратегически продукти — казва Юна.
— Може да се е отдал на вътрешни сделки чрез подставени лица — гадае Вернер.
— Или въпреки всичко е взимал подкупи — казва Сага.
— Следвай парите — шепне Полок на английски.
— Трябва да говорим с наследника на Палмкруна, Аксел Рисен — казва Юна и става. — Ако има нещо смущаващо в решенията на бившия, би трябвало досега да го е открил.
68.
Повод за празнуване
В далечината откъм Техническия колеж Юна чува бучене на тромпети, свирене на свирки и приглушени, забързани удари на големи барабани. Група протестиращи се задава по улица „Уденгатан“. Двайсетина младежи с антифашистки символи. Носят табели, с които протестират срещу отношението на Тайните служби към членовете на „Бригадата“. Юна вижда да се развява пъстро парче плат със символа на дъгата и сърп и чук и чува как скандират със звънки млади гласове:
„Тайните“ вонят на фашизъм, държавата насърчава тероризъм!
Възмутените възгласи от „Уденгатан“ отзвучават, когато Юна Лина и Сага Бауер се запътват към идиличната уличка „Брахевеген“, по стръмно възвишение, издигащо се до църквата „Енгелбрект“. Бяха се свързали с Инспектората за стратегически продукти, където разбраха, че генералният директор работи вкъщи днешния предобед.
От лявата страна се намира красивият частен палат, където живеят братя Рисен в два отделни апартамента. Фасадата е величествена, но мрачна, от ръчно изработени тухли, инкрустирани с олово прозорци, художествена дърворезба и медни орнаменти около еркерите и комините.
Стигат до единствената, с тъмен блясък, външна врата и месингова табелка с името Аксел Рисен. Сага натиска копчето на звънеца. След миг тежката врата отваря висок, загорял от слънцето мъж, с приветливо изражение на лицето.
Сага се представя като комисар от разузнаването и обяснява накратко целта на посещението им. Аксел Рисен внимателно разглежда легитимацията й и вдига поглед:
— Съмнявам се, че ще мога да ви бъда полезен, но…
— Все пак винаги е удоволствие човек да се отбие тук — казва Юна Лина.
Аксел го поглежда учуден, но после се засмива одобрително на шегата му и ги въвежда в светлия висок салон. Облечен е в тъмносин панталон от костюм, светлосиня риза, закопчана догоре, и с пантофи на краката.
— Да седнем в оранжерията, там обикновено е малко по-хладно.
Следват Аксел през просторния апартамент, покрай широката махагонова стълба, в редица преминават през двата големи салона.
Оранжерията е остъклено място към градината, където високият жив плет хвърля зелени сенки и изгражда стена от листа и клони. Орхидеи без аромат и билки подправки са красиво подредени върху медна масичка, облицована с плочки.
— Заповядайте, седнете — поканва ги Аксел. — Тъкмо се канех да пия чай с шотландски бухти, би било приятно да ми направите компания.
— Не съм яла шотландски бухти, откакто бях на езиков курс в Единбург — усмихва се Сага.
— Чудесно — казва Аксел и излиза.
Връща се след няколко минути с метален поднос. Слага каната, чинийките с резенчетата лимон и захарницата в средата на масата. Малките тестени топки са увити в ленена кърпа. Аксел сервира внимателно на тримата, слага чаши и чинийки, и ленена салфетка до приборите на всекиго и после налива чая.