Договорът „Паганини“ [bg]

64.

Асансьорът се спуска

Комисар Юна Лина е в стаята си в полицията. Седи зад бюрото и чете дневника на Карл Палмкруна. В описание отпреди пет години Палмкруна разказва как е пътувал до Вестерос, за да присъства на последния учебен ден на сина си. Стоял на разстояние, когато всички се събрали с чадъри под дъжда в училищния двор и пеели псалма „Време на цъфтеж“. Палмкруна описва белите дънки и бялото дънково яке на сина си, дългата му руса коса и „толкова приличаше на мен в носа и очите, че ме накара да заплача“. Върнал се в Стокхолм, потънал в мисли, че синът му заслужавал всичко, което е направил досега, и всичко, което му предстои да направи.

Телефонът иззвънява и Юна вдига моментално. Обажда се Петер Неслунд от полицейския бус на остров Даларьо.

— Тъкмо говорих с екипа на хеликоптерната флотилия — съобщава той с напрегнат глас. — В момента са над залива Ерставикен с Пенелопе Фернандес.

— Жива е? — пита Юна с облекчение.

— Плувала е в открито море, когато са я открили — пояснява Петер.

— Как се чувства? Добре ли е?

— Така изглежда — пътуват за Сьодершюкхюсет35.

— Прекалено рисковано е — рязко го прекъсва Юна. — По-добре я докарайте в полицията, ще извикаме лекарски екип от Каролинската.

Чува Петер да нарежда на някого да се свърже с хеликоптера.

— Знаеш ли нещо за останалите? — пита Юна.

— Пълен хаос. Загубихме колеги, Юна. Истинско безумие.

— Бьорн Алмскуг? — пита Юна.

— Не беше открит, но… нямаме информация за него, нищо не знаем.

— Извършителят изчезнал ли е?

— Скоро ще го заловим, островът е малък. Момчетата от спецчастите са на земята и във въздуха, лодки на бреговата охрана и морската полиция са на път.

— Добре — казва Юна.

— Не вярваш, че ще го хванем?

— Ако не сте го заловили веднага, значи се е изплъзнал.

— Аз ли сбърках?

— Петер — казва Юна спокойно и внимателно, — ако не беше реагирал толкова бързо, Пенелопе Фернандес щеше да умре, а без нея щяхме да сме за никъде, без връзка със снимката, без свидетели.

Час по-късно двама лекари от Каролинската болница преглеждат Пенелопе Фернандес в защитена стая под сградата на полицията. Превързват раните и й дават успокоителни, малко храна и нещо за пиене.

Петер Неслунд съобщава на шефа на Националната полиция Карлос Елиасон, че са идентифицирани тленните останки на двамата колеги: Ленарт Юхансон и Йоран Шьодин. Още едно тяло бе открито сред остатъците от полицейската лодка, вероятно трупът на Бьорн Алмскуг. Осиан Валенберг бе намерен мъртъв пред дома си, а водолази се бяха отправили към мястото, където бе свален спасителният хеликоптер. Петер допълва, че допуска и тримата на борда да се загинали.