Договорът „Паганини“ [bg]

— Вероятно сте успели да прегледате голяма част от решенията, взети от Палмкруна — интересува се Сага.

— Естествено — отвръща Аксел.

— Открихте ли нещо странно?

— Какво имате предвид под странно?

— Решения, които ви се струват особени — пояснява Сага и отпива от чая.

— Има ли основание за подозрения? — пита той.

— Това е въпросът ни към вас — усмихва се тя.

— Тогава отговорът ми е „не“.

— Доколко стигнахте назад във времето?

Юна чува въвеждащите въпроси на Сага за класификация, предварителна оценка и разрешение за износ, като същевременно наблюдава спокойното, съсредоточено лице на Аксел Рисен. Изведнъж отново се долавя цигулката. Звукът идва отвън, от отворения прозорец към градината. Мазурка с високи, тъжни тонове. После рязко прекъсва и започва отначало, пак спира и пак продължава.

Юна слуша музиката, мисли си за снимката на четиримата в частната ложа. Разсеяно докосва чантата си, в която носи копие.

Мисли си за Палмкруна, за това, как висеше с примка на шията, за завещанието и смъртта на сина му.

Вижда Сага да кима на нещо, което е казал Аксел. Зелен лъч преминава, трептейки, по лицето на Рисен и се отразява в медния поднос на масата.

„Палмкруна веднага разбира сериозността на положението, разсъждава Юна. Единственото, което Бьорн Алмскуг е трябвало да спомене в изнудваческото си писмо, е било, че Палмкруна на снимката е заедно с търговеца на оръжие Рафаел Гуиди. Директорът нито за миг не се е усъмнил в автентичността на снимката.“

Може би вече е знаел за съществуването й.

Или може би информацията на изнудвача за срещата в ложата е доказателство, че снимката съществува. Иначе нямаше да знае за нея.

Аксел долива чай на Сага. Тя маха троха от крайчеца на устата си.

„Нещо не е както трябва“, мисли си Юна.

Понтус Салман не се поколеба да посочи времето на срещата. Не изглеждаше снимката да го е обезпокоила.

Защо тогава е била заплаха в очите на Палмкруна?

Чува Аксел и Сага да обсъждат как изходните позиции за политиката на сигурност се променят, когато се вдига или се налага ембарго на дадени страни.

Юна мънка тихо, сякаш следи разговора, но всъщност продължава да мисли за снимката.

На масата в частната ложа е сервирано за четирима души и четирима са на снимката. Това означава, че петият, който държи фотоапарата, не е от гостите, за него няма предвидено място на масата, нито пък ще държи чаша шампанско в ръка.

Петият може би все още пази отговора на всичко това.

„Трябва да накараме Пенелопе скоро да проговори, мисли си Юна. Защото дори да не е тя фотографът, може да има ключа към загадката.“

Връща в паметта си лицата на снимката: Карл Палмкруна, Рафаел Гуиди, Агате ал Хайи и Понтус Салман.