Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 163
Перейти на страницу:

Козимо остана дълго да блуждае из горите, одрипавял и отказващ да се храни. Плачеше с глас, като новородено, и птиците, които някога бягаха на ята при вида на този точен стрелец, сега се приближаваха по върховете на дърветата наоколо или летяха около главата му, врабчетата чирикаха, щиглеците писукаха, гургулицата гукаше, дроздът чуруликаше, чучулигата пееше. От хралупите излизаха катеричките, сънливците, полските мишки, цвърченето им се присъединяваше към хора и така брат ми се движеше сред облак от жални звуци.

После дойде времето на разрушителната жестокост: всяко дърво, след като го започнеше от върха и го обрулваше листо по листо, бързо заприличваше на гол скелет като през зимата. Сетне Козимо се изкачваше отново на върха и прекършваше всички вейки, докато не останеха само най-дебелите клони, пак се изкатерваше и с ножче чоплеше кората. Из гората се появиха одрани белезникави растения, които имаха страшен, наранен вид.

В цялото това настървение нямаше вече гняв спрямо Виола, а само разкаяние, че я е изгубил, че не е съумял да я задържи при себе си, че я е наранил с несправедливата си и глупава гордост. Защото, сега го проумяваше, тя винаги му бе оставала вярна и ако влачеше подир себе си ония двама мъже, то бе, за да покаже, че цени само Козимо, достоен да бъде нейният единствен възлюбен, и всички онези екстравагантности и изблици не бяха нищо друго освен неистово желание да направи тяхната любов още по-силна, не приемайки, че е достигнала един своеобразен връх, а той, той не бе разбрал нищо и дотолкова я бе озлобил, та накрая я изгуби.

Няколко седмици остана в гората сам, което не беше се случвало никога преди; нямаше го дори и Отимо Масимо, защото Виола си го бе взела. Когато брат ми пак се появи в Омброза, беше променен. Вече и аз не можех да се заблуждавам: този път наистина Козимо бе полудял.

ХХІV

Че Козимо е луд, в Омброза се бе твърдяло винаги — още от деня, когато на дванадесет години се качи на дърветата и отказа да слезе. Ала впоследствие, както често се случва, тази негова лудост беше приета от всички и не говоря само за манията да живее там горе, но и за различните странности на неговия характер, и никой не го възприемаше по друг начин освен като чудак. После в разгара на любовта му към Виола имаше словесни изблици на неразбираеми езици, по-специално онзи по време на празника на покровителя на Омброза, който мнозина сметнаха за светотатство, интерпретирайки думите му като еретичен вик, може би на картагенски език, или на езика на пелагианците[99], или на полски, езика на социнианството[100]. Оттогава започна да се говори:

— Баронът е полудял.

А здравомислещите добавяха:

— Как може да полудее някой, който винаги и бил луд?

Докато омброзианците го обсъждаха и съдеха, Козимо наистина се побърка. Ако преди се обличаше в кожи от глава до пети, сега започна да украсява главата си с пера като аборигените в Америка — пера с ярки цветове от папуняк или чинка, които, освен на главата, носеше и по дрехите. Накрая взе да си прави фракове, целите покрити с пера, и да имитира навиците на различните птици, например на кълвача, като измъкваше от дънерите червеи и ларви и се хвалеше с тях като с голямо богатство.

Произнасяше също така апологии за птиците пред хора, които се събираха под дърветата да го слушат и да му се подиграват. От ловец се превърна в защитник на пернатите и се обявяваше ту за стърчиопашка, ту за бухал, ту за червеношийка, като се предрешваше по подходящ начин и държеше обвинителни речи, отправени към човеците, които не искали да признаят птиците за свои приятели. Тези речи представляваха иносказателни обвинения към целия човешки род. И птиците бяха забелязали промяната в разбиранията му и сега се приближаваха до него дори когато долу имаше струпали се хора. Така той можеше да илюстрира своите думи с живи примери, които сочеше по клоните наоколо.

Поради това негово умение ловците в Омброза дълго обсъждаха възможността да го използват като гюме, но никой не дръзна изобщо да стреля по птиците, които кацаха край него, защото и сега, когато беше изпаднал в безумие, баронът продължаваше да вдъхва известно страхопочитание. Вярно, че му се подиграваха и често под дърветата се събираше тумба от гамени и безделници, които се развличаха, като го вземаха на присмех. В същото време обаче неизменно го почитаха и го слушаха с внимание.

вернуться

99

Пелагианци — последователи на пелагианството, еретично учение, проповядвано от монаха Пелагий през V в., привърженик на идеята за свободната човешка воля и нейната роля за човешкото спасение, пренебрегвайки божествената благодат. — Б. р.

вернуться

100

Cоцинианство — рационалистично направление в Реформацията през XVI в., разпространено в Полша от италианския теолог Фаусто Социни, което приема разума за основа на вярата. — Б. р.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)