Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 163
Перейти на страницу:

Испанецът също скочил на опънатото платнище. Трудно било да стоят изправени, защото платът хлътвал под тежестта им, но двамата съперници били толкова разгорещени, че успели да кръстосат шпаги.

— За славата на Всевишния!

— За славата на великия Творец на Вселената!

И си разменили първи удари.

— Преди да ви забия това острие в пилора — казал Козимо, — отговорете ми какво стана с госпожица Урсула.

— Умря в манастир.

Козимо бил смутен от тази вест (която, смятам, е била нарочно измислена) и бившият йезуит се възползвал, за да му нанесе вероломен удар със сабята. С един скок стигнал до един от възлите, чрез които платнището било закрепено за клоните на ореха от страната на Козимо, и го срязал. Козимо аха да падне, но се задържал и успял да се хване за другия му край, откъм дон Сулписио. При скока шпагата му пробола испанеца в корема. Дон Сулписио изпуснал оръжието, плъзнал се по платнището и се свлякъл на земята точно там, където бил прерязал въжето. Козимо се покатерил на ореха. Другите двама бивши йезуити вдигнали тялото на ранения си или мъртъв брат (така и не се разбра), избягали и не се появили повече.

Хората се струпали около окървавеното платнище. От този ден нататък брат ми се ползваше с огромна слава като франкмасон.

Тайнствеността, която обгръщаше братството, не ми позволи да науча повече. Когато, както вече споменах, станах член на тайното общество, за Козимо говореха като за отдавнашен масон, чиито отношения с ложата не бяха много ясни; едни го наричаха „латентен“, други — „еретик, минал към друг обред“, а някои даже „отстъпник“, но неизменно се отнасяха с голямо уважение към предишната му деятелност. Не изключвам дори, че може той да е онзи легендарен майстор Пикио Мураторе[107], комуто се приписваше основаването на ложата „Изтокът на Омброза“; впрочем описанието на първоначално приетите от тази ложа ритуали говори за явното влияние на барона: достатъчно е да кажем, че на новопосветените им завързваха очите, караха ги да се изкачат на върха на дърво и оттам ги спускаха с въжета.

При нас първите събрания на франкмасоните се устройваха нощем насред гората. Така че участието на Козимо е било повече от оправдано, независимо от това дали той е получил от своите задгранични кореспонденти изданията с масонските устави и е основал ложата, или някой друг, посветен във Франция или Англия, е въвел масонските обреди в Омброза. Твърде е възможно масонската ложа да е съществувала тук отдавна, а Козимо да не е знаел, докато една нощ, бродейки по клоните в гората, не видял на осветена от свещи поляна събрани хора със странни одежди и инструменти и не се спрял да послуша, и после е доста вероятно да не се е сдържал и да се е намесил, предизвиквайки всеобщо объркване, с някой от своите смущаващи афоризми като например: Ако издигнеш стена, помисли какво остава отвън! — фраза, която чувах често да повтаря, или с друга загадъчна максима, и масоните, признавайки безспорната му ученост, да са го приели в ложата, възлагайки му специални поръчения и въвеждайки по негово предложение цял низ от нови ритуали и символи.

Факт е, че през цялото време, в което брат ми беше свързан с масонската ложа под открито небе (ще я наричам така, за да я отлича от онази, която впоследствие се събираше в дом), наборът от ритуални предмети бе изключително богат и включваше сови, телескопи, шишарки, водни помпи, гъби, картезиански водолази[108], паяжини, Питагорови таблици. Не липсваха и черепи, но не само човешки, а също и на крави, вълци и орли. Подобни атрибути, както и много други, между които мистрии, ъгли и пергели, неотменна част от обичайната масонска церемония, в онези години можеха да се видят висящи по дърветата в причудливи комбинации и бяха приписвани отново на безумието на барона. Само малцина намекваха, че сега тези ребуси имат по-сериозен смисъл; ала така и не можа да се направи ясно разграничение между предишните и новите набори от предмети, нито пък да се твърди със сигурност, че още от самото начало това не са били мистични знаци на някакво тайно общество.

Защото Козимо доста преди възникването на масонската ложа в Омброза бе свързан с различни занаятчийски гилдии или братства, като това на свети Криспин, създадено от обущари, или съюзите „Добродетелните бъчвари“, „Праведните оръжейници“, „Добросъвестните шапкари“. Изработвайки със собствените си ръце всичко, от което се нуждаеше, брат ми владееше различни изкуства и занаяти и можеше да се гордее с принадлежността си към разни обединения, които от своя страна бяха много доволни, че имат в редиците си един знатен благородник с необичайни дарби и доказана безкористност.

вернуться

107

Picchio Muratore (ит.) — Кълвач зидар. — Б. р.

вернуться

108

Картезиански водолаз — физически експеримент с прозрачна бутилка, обикновена пипета и чаша с вода, направен за първи път от френския философ, математик, физик и физиолог Рьоне Декарт (1596–1650), чието латинизирано име е Картезий. — Б. р.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)