Игра на милиарди [bg]

Не си падаше по дълбокомислието. Не беше почитател на Фрост и глупостите за „неизследвания живот". Или може би беше Сократ? Поредният пропуск в незадоволителното му обучение. Предпочиташе да чете военна история и биографиите на генерали и видни войници. Знаеше, че един добър генерал винаги стои най-отпред. Харесваше му да мисли, че живее на предната линия, а погледът му е насочен към хоризонта. Въпреки това, ако имаше момент, в който трябваше да спре танковете, да погледне назад в миналото и да се запита как беше стигнал до тук, сега беше този момент.

Сякаш вчера отключваше вратата на първия си офис на „Двадесет и първа" и „Мадисън", малкото пространство, което беше наел от „Фърст Бостън", и стъпи на първото стъпало от стълбата. Нямаше кой знае какви възвишени цели — нито парични, нито социални. Никога не си каза: „Искам да направя един милион долара за година" или „десет милиона", или „Искам да съм спечелил сто милиона долара, когато навърша четиридесет". Просто отиваше на работа всеки ден, в точния час, и се отдаваше на работата си, което означаваше да анализира годишни доклади, да наблюдава пазара и да избира по-добрите акции от другите. Тайната се криеше в повторението на целия цикъл, ден след ден, година след година, без да се отпуска. Най-добрият ли беше в избора на акции? Разбира се, че не. Но в някои дни беше по-добър от повечето и когато човек събереше тези дни, те бяха достатъчно, за да го изпратят на върха на професията му.

В началото беше много по-просто. Нямаше никакво имущество. Нямаше семейство. Нямаше пари. Имаше само работата си. Но с годините всичко това се промени. Ожени се. Роди му се дете. Нае служители. Спечели пари. Нае още служители. Спечели още пари. Купи си къща. Името му се появи във вестниците. Започна да си изгражда репутация и това му харесваше.