Игра на милиарди [bg]

— Разкажи ми повече за компанията, която баща ти е посетил.

— Която може би е посетил. — Боби му подаде статията, която беше намерил, и посочи къде се споменава „Бритиум". -Това означава ли нещо?

— Не и за мен, но ще поразпитам. — Грило прибра запалката отново в джоба си. — Още нещо. Взе ли уебадреса на човека, който каза, че е Палантир?

— Cassandra99.donetsk.ru.

— Русия. Предполагам.

— Можеш ли да го намериш?

— През скайп? Едва ли. Но все пак е от някаква помощ. Всяко малко парченце ни приближава все по-близо.

— А ти? — попита Астър. — Успя ли да откриеш нещо?

— Палантир е нещо сериозно. Можеш да си сигурен в това. Работил е за Пентагона. Нещо изключително секретно. Не е спечелил много приятели. Можем да предположим, че заради това не е искал да замесва ФБР в това.

— Дали работата му има нещо общо с „Бритиум", или с компаниите, които баща ми е проучвал?

— В момента не знам. — Грило се наведе толкова много, че Астър можеше да помирише одеколона му и да види как бръчките му образуват каньони около очите му. — Единственото, което мога да кажа, е, че каквото и да са разследвали двамата с баща ти, някои много властни хора не са искали те — или някой друг — да го разкрият.

— Мъжът, който се опита да ме убие, беше азиатец, но имаше странни сини очи.

— Азиатец, а?

Астър описа в детайли облеклото му.

— Говореше ли английски?

— Нямахме възможност да поговорим.

Грило въведе скайп адреса на Палантир в смартфона си, след което стана.

— Имаш ли нужда от защита?

— Имам Съли.

— Не се прибирай у вас. Стой на оживени места. Все още имаш апартамент в офиса си, нали? Там може би ще си в безопасност. — Грило присви очи и поклати глава. — Зарежи това. Отиди при някой приятел. Или на хотел.

— Ще бъда внимателен.

— Добре. Никога не знаеш къде могат да се появят тези момчета.