Код "Заплаха" [bg]

Можеше да избира между ВВС и Военноморските сили, но братът на негов приятел беше заминал за Морската пехота и Брандън реши да го последва, след като една вечер морският пехотинец ги заведе в „Макдоналдс” и им разказа колко е страшен и лош.

Сега Уайт беше на двадесет и осем години и управляваше тактически изтребител F/A–18C „Хорнет” — самолет, невъобразимо далечен от онзи първи „трактор”.

Траш обичаше летенето и Морската пехота. Последните четири месеца прекара в Япония, където се чувстваше отлично. Япония не предлагаше развлеченията на Сан Диего, Кий Уест или други места, които той познаваше, но все пак не можеше да се оплаче.

Не и до онзи ден, когато му казаха, че ескадрилата от дванадесет самолета ще лети за „Роналд Рейгън” и че оттам ще заминат за Тайван.

В деня, след като САЩ обявиха, че „Рейгън” отива близо до Китайската народна република, бойни самолети на Народната освободителна армия се заеха да преследват самолети на Тайван в Тайванския проток. Траш и неговите морски пехотинци получиха заповед да заминат за самолетоносача в помощ на самолетите, които вече се намираха на борда. Заедно летците от ВМС щяха да изпълняват патрулни мисии над тайванската част на Тайванския проток.

Знаеше, че китайците вероятно ще пощуреят, като видят американски самолети в защита на Тайван, но не му пукаше. Приветстваше възможността да се спречка с китайците. По дяволите, ако ще има екшън с такива самолети, Траш определено искаше да е там, и то в средата на събитията.

Но мразеше корабите. Въпреки квалификацията си за самолетоносач — всеки от Морската пехота трябваше да я получи — той имаше зад гърба си по-малко от двадесет кацания, и всичките преди повече от три години. Да, през последните няколко седмици се упражняваше на летище в Окинава, където кацаше на писта с улавящи въжета точно като на самолетоносач, но онази бетонна площадка не се друсаше в тъмното по време на дъждовна буря както палубата на „Рейгън” отдолу.

Онази писта изобщо не можеше да наподоби това, което се случваше тук.

Преди две минути водещият на Траш, майор Скот (Чийз) Стилтън, кацна на палубата, спрян от четвъртото въже при продължителното, но приемливо приземяване. Останалите десет пилоти, които идваха тази вечер, бяха кацнали преди Чийз. Траш се оказа последен в тазвечерното небе, с изключение на самолета за дозареждане с гориво, и пилотът се ядосваше, защото времето все повече се влошаваше, а той имаше по-малко от три тона гориво, което значеше възможност само за две прелитания над палубата, преди да се наложи да зареди отново и да накара всички в контролната зала на самолетоносача да го чакат.