Код "Заплаха" [bg]

ПРОЛОГ

Трудни времена изживяваха бившите оперативни работници от Организацията за сигурност на Джамахирията — страховитата национална разузнавателна служба на Либия на Муамар Кадафи. Онези от ОСД, успели да оцелеят след революцията в родината си, сега се криеха разпръснати и живееха в страх от деня, когато жестокото и брутално минало ще ги настигне по жесток и брутален начин.

След падането на Триполи пред подпомаганите от Запада бунтовници преди година някои оператори от ОСД бяха останали в Либия с надеждата, че ако сменят идентичността си, ще се спасят от възмездието. Рядко успяваха, защото другите, които знаеха тайните им, с удоволствие ги посочваха на революционно настроените ловци на глави, за да уредят стари сметки или да извлекат нови ползи. И сега залавяха шпионите на Кадафи, които се криеха в Либия, измъчваха ги и ги убиваха или, с други думи, отнасяха се с тях не по-зле, отколкото заслужаваха, въпреки наивните надежди на Запада за справедлив съд, след като бунтовниците завземат властта.

Но не, след смъртта на Кадафи, точно както и преди нея, нямаше милост.

Привет на новия шеф, който е съвсем като стария.

По-хитрите шпиони на ОСД се измъкнаха от Либия, преди да успеят да ги заловят, и някои се скриха в други африкански страни. Макар и наблизо, Тунис се отнасяше враждебно към бившите шпиони на Бясното куче от Близкия изток — подходящ прякор, който Роналд Рейгън беше дал на Кадафи. В безлюдния Чад също се отнасяха враждебно към либийците. Неколцина се добраха до Алжир, някои отидоха в Нигер, за да живеят в известна сигурност, но като гости на тези бедни режими имаха силно ограничени перспективи за бъдещето.