Код "Заплаха" [bg]

Валентин се добра до волана и се зае да следва целта си на известно разстояние по улицата, като зави бавно и пое наляво по „Шосе дьо Лувен”.

Коваленко знаеше, че онзи мъж е помощник-секретар по публична дипломация на Североатлантическия съюз, или НАТО. Канадецът, на петдесет и пет години, по никакъв начин не можеше да е трудна цел.

Макар и служител на НАТО, мъжът нямаше военна стойка. Той беше дипломат, костюмар, политически служител.

И въпреки че Валентин не знаеше това, помощник-секретарят щеше да се превърне в човека за достъп на Центъра до сигурната компютърна мрежа на НАТО.

Коваленко не разбираше технологията в микробуса — по това работеше Макс. Но знаеше, че малката антена на покрива може да определи и получи радиосигнали от мобилен телефон или, по-конкретно, от един чип в мобилния телефон, който извършва криптиращи изчисления и осигурява уреда. Улавяйки изтеклите сигнали, първоначално получавани като поредица пикове и спадове на радиовълните, и след това превръщайки ги с компютъра в микробуса в единиците и нулите, които съставляват електронния сигнал, можеше да разбере какъв е кодиращият ключ на телефона.

Докато следваха помощник-секретаря, Коваленко забеляза, че мъжът вади телефона от джоба на сакото си и се обажда.

— Макс. Онзи говори.

— Ja[2].

Докато караше, Коваленко слушаше как Макс натиска бутони и пише по клавиатурата.

— Още колко остава? — запита на висок глас той.

— Малко.

Руснакът се стараеше да остане достатъчно близо до целта, за да може антената да хваща сигнала, и достатъчно назад, та ако целта погледне бързо през рамо, да не се стресне от присъствието на бавен и зловещ на вид бежов микробус от дясната му страна.

Помощник-секретарят приключи с обаждането и прибра телефона в джоба си.

— Успя ли?

— Да.

Валентин зави надясно на следващата пряка и се махна от квартала.

Паркираха пред железопътната гара и Коваленко се премести отзад, за да наблюдава работата на техника.

Руснакът знаеше, че телефонът работи със сложен криптографски алгоритъм, наречен RSA. Макар и добър, този алгоритъм не беше нов и можеше лесно да се разбие с инструментите на разположение на техника.

След като германецът се сдоби с ключа, програмата показа съобщение, че може да праща лъжлива информация на телефона. С няколко щраквания отвори интернет страницата на сигурната мрежа на командването на НАТО в Брюксел, след което изпрати криптиращата информация, взета от човека от Отдела за публична дипломация.