Код "Заплаха" [bg]

Но малко преди колелата и куката в задната част на самолета да докоснат палубата, жълтата топка се вдигна над централната хоризонтална линия на дисплея.

Насочвачът каза:

— Леко.

Траш бързо отпусна газта, но топката се вдигаше все повече.

— Мамка му — промълви Траш, задъхан. Отпусна газта още повече.

— Дай газ — укори го насочвачът.

На Траш му трябваше миг, за да осъзнае какво става, но само защото не беше свикнал с кацането на самолетоносач. Въпреки идеалния заход палубата хлътна надолу, защото корабът се спускаше между две огромни океански вълни.

Колелата на самолета докоснаха палубата, но пилотът знаеше, че е изпуснал въжетата. Бутна лоста напред до упор и ускори рязко. Спусна се надолу по пистата към пълната тъмнина.

— Излитай! Излитай! Излитай! — викна насочвачът, като потвърди онова, което Траш знаеше и без него.

След секунди се озова отново в непрогледното небе, набра височина над морето и отново зае позиция за заход, като единствен самолет.

Ако не успееше да кацне сега, командирът на самолетоносача, който отговаряше за полетите, щеше да го изпрати да зарежда гориво при самолета, който обикаляше отгоре и отляво на носа на „Рейгън”.

Траш имаше силно подозрение, че пилотът на самолета цистерна не искаше да седи сред тъмнината повече, отколкото самият той, и вероятно си пожелаваше онзи задник, летецът от Морската пехота, да каца, за да се прибира и той.

Траш насочи вниманието към приборите и изпълни серия от завои, за да се насочи към окончателния заход.

Пет минути по-късно отново летеше по линията за кацане.

Насочвачът се обади:

— Четири-нула-осем, говори Падълс. Палубата се люлее малко. Опитай да се насочиш добре и не прекалявай с управлението по средата.

— Четири-нула-осем, Хорнет, четири-пет-едно.

Наблюдаваше топката — сега виждаше само нея, и тя се оказа нависоко.

Насочвачът каза:

— Разбрано. Пак си високо. Спусни.

— Разбрано.

Траш дръпна леко газта.

— Високо си и наляво — викна насочвачът. — Спокойно. Мини надясно.

Траш върна с лявата ръка газта още малко назад и наклони лоста за управление надясно.

Застана точно в центъра на палубата пред себе си, но все още се намираше нависоко.

Само няколко секунди го деляха от поредното излитане.

Но в този момент, когато прекоси прага на пистата на масивния самолетоносач, видя как светлините на палубата под него се уголемяват и как тя се издига като асансьор към черното небе.

Куката хвана третото въже и кабелът го спря рязко с усилие, достатъчно да спре за по-малко от три секунди натоварен камион с ремарке, движещ се със сто и петдесет мили в час.

Траш подскочи рязко, но радостно напред, в самолета, кацнал на палубата на „Роналд Рейгън”.

След миг гласът на командира прозвуча в слушалките:

— Е, ако ти не можеш да дойдеш на „Рейгън”, „Рейгън” ще дойде при теб.

Траш се засмя изтощен. Това кацане щеше да се запише в досието му — всички кацания се записваха. Щяха да го запишат като добро кацане, а той нямаше нищо против, но командващият му даде да разбере, че единствената причина да не се наложи пак да излита е, че корабът се издигна и го издърпа от небето.