Код "Заплаха" [bg]

ТРИДЕСЕТ И ТРИ

Президентът на Съединените щати Джак Райън отвори очи, бързо ги фокусира в тъмнината и установи, че до леглото му стои един мъж.

Това стигаше да уплаши всеки средностатистически президент, но Райън само разтри очи.

Това беше офицерът на нощно дежурство — в случая униформен служител от ВВС. Той стоеше неловко над Райън и го чакаше да се събуди.

Президентите рядко биват събуждани, защото се е случило нещо толкова чудесно, та офицерът на нощно дежурство да няма търпение да му го каже, поради което Джак разбра, че го чака лоша вест.

Не знаеше дали мъжът го е разтърсил или го е повикал. Тези хора винаги изглеждаха притеснени, че му пречат да спи, независимо колко пъти Райън им казваше, че иска да знае всички важни новини и да не се тревожат, ако се наложи да го разтърсят и събудят посред нощ.

Стана бързо и взе очилата от масичката до леглото, след което последва дежурния офицер към Западната дневна. Двамата се движеха тихо, за да не събудят Кети. Джак знаеше, че тя спи леко, а през годините в Белия дом му се налагаше доста пъти да става посред нощ, при което в повечето случаи нарушаваше и нейния сън.

По стените имаше нощно осветление, но иначе в дневната цареше също такава тъмнина, както в спалнята.

— Какво има, Карсън?

Офицерът от ВВС отвърна тихо:

— Господин президент, министърът на отбраната Бърджис ме помоли да ви събудя и да ви информирам, че преди около три часа един инженерен батальон и полк бойци от китайската Народна освободителна армия са дебаркирали в плитчината Скарбъро, на филипинска територия.

Джак се питаше защо ли не се изненадва от това.

— Имало ли е съпротива?

— Филипински крайбрежен патрулен кораб, който според китайците е стрелял по дебаркиращите съдове. Корабът е потопен от китайски разрушител от клас „Луда”. Все още няма информация за убити и ранени.

Джак въздъхна уморено.

— Добре. Кажи на министъра да идва. Ще го чакам след тридесет минути в Ситуационната зала.

— Слушам, господин президент.

— Искам да присъстват и Скот Адлър, командващият Йоргенсен, посланик Ли, директорката на Националното разузнаване Фоли — тук или на видеоконференция. И — продължи Райън, като разтри очи, — извинявай, Карсън. Кого забравям?

— Ъ… вицепрезидентът?

Джак кимна бързо в слабата светлина в залата.

— Благодаря. Да, предупреди и него.

— Слушам.