Код "Заплаха" [bg]

— Мисля, че ми е казала всичко. Липтън се е интересувал от мен, не от теб и от Белия дом. Освен това мисля, че досега щяха да са намерили каквото и да е сложила там, но действай. Човек трябва да внимава.

Президентът помисли малко и каза:

— Джак, всеки ден благодаря на Бога, че майка ти ме търпеше. Шансът е милион на едно да намеря човек, който е съгласен да търпи живота с оператор от разузнаването. Да пази тайни, да дружи насила с определени хора, да лъже… Това не помага за добрите отношения.

Джак беше мислил над този въпрос.

— Ти реши да работиш в Колежа. Това решение може да ти дава чувство за реализация и вълнение, но носи и много жертви.

— Разбирам.

— Мелани Крафт няма да е единственият случай, в който работата обърква личния ти живот. Ако можеш да се махнеш от тази работа сега, докато си млад, направи го.

— Не, тате.

Бащата кимна.

— Знам. Но и ти знай, че с тази работа вървят разбити връзки, нарушено доверие и непрекъснат разрив между теб и хората, които те обичат. Всеки, когото обичаш, може да се превърне в нечие оръдие срещу теб.

— Знам.

— Не забравяй колко важна е работата ти за тази страна, но не се отказвай и от възможността да бъдеш щастлив. Заслужаваш.

Джак се усмихна.

— Добре.

Кети Райън надникна в кабинета.

— Вечерята е готова, момчета.

Президентът и синът му се присъединиха към останалите за семейната вечеря в хола.

Джак-младши се чувстваше отрезвен от смъртта на приятелите си и от раздялата с Мелани, но тук, у дома, сред семейството си, се оживи изненадващо много. Усмихваше се, успокои се и за първи път от няколко месеца спря да мисли за работата и за тайнствените сили, които бяха застрашили него и организацията.