Код "Заплаха" [bg]

— Изобщо не вярвам, че ние сме хората, които предизвикват нещо в случая. Китайците ще си измислят мотиви, освен ако не открием директна стрелба по тях.

Адлър се намеси:

— Но ние не искаме да падаме в този капан и да им даваме повод да разпалят нещата.

— Разбрах, Скот, но липсата на отговор също е довод. Така излиза сякаш одобряваме напълно действията им. Аз не одобрявам действията им.

Райън погледна към Бърджис.

— Предложения, Боб?

Боб се обърна към адмирал Йоргенсен на монитора:

— Адмирале, какви активи сме готови да придвижим бързо в района? Имаме ли нещо, с което да покажем, че сме сериозни?

— „Роналд Рейгън” е в Източнокитайско море, на път към Девета ударна група самолетоносачи. Още днес можем да го изпратим на запад заедно с целия му ескорт. Ще стигне брега на Тайван към края на седмицата.

— Препоръчвам да не го правим — каза Адлър.

Арни ван Дам го подкрепи:

— Аз също. В пресата ви критикуват, че настройвате срещу нас хората, на които дължим външния си дълг.

Райън реагира гневно:

— Ако американците желаят да се подчиняват на китайците, ще трябва да си намерят друг ръководител.

Джак прокара пръсти през сивата си коса и се успокои. След това каза:

— Няма да започваме война заради плитчините там. Китайците го знаят. Те ще очакват да преместим самолетоносачи близо до съюзниците си. И преди сме го правили. Направете го, адмирале. И се погрижете групата самолетоносачи да има всичко необходимо.

Йоргенсен кимна, а Бърджис се обърна към друг офицер от Военноморските сили и се заговори с него.

Джак каза:

— Това не е краят на играта. Батальонът, който завзема плитчините, е само една малка крачка. Ние защитаваме Тайван, протягаме ръка към приятелите си в Южнокитайско море и изтъкваме за Китай, че няма да бездействаме. Искам информация за намеренията и възможностите им.

Мъжете и жените в Ситуационната зала получиха указанията си. Предстоеше им дълъг ден.