Код "Заплаха" [bg]

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Мелани Крафт седеше на дивана в хола на своя фургон апартамент на улица „Принцес” в стария град Александрия. Обикновено по това време, седем вечерта, тя се намираше при Джак или работеше до късно, но тази вечер Джак го нямаше и тя искаше да поседи на дивана в тъмното, да гледа телевизия и да мисли за нещо различно от проблемите си.

Превключваше каналите, реши да не гледа „Дискавъри” за Близкия изток, както и „Хистори Чанъл” за живота и кариерата на президента Джак Райън. Обикновено и двете предавания биха я заинтригували, но точно сега искаше да вегетира.

Реши да гледа предаване за дивите животни в Аляска. Убедена беше, че то ще задържи вниманието й и ще й помогне да не мисли за всичко, което се случваше сега.

Мобилният й телефон в другия край на масичката за кафе пред нея избръмча. Тя погледна към екрана с надеждата, че обаждането ще е от Джак. Не беше той. Мелани не позна номера, но видя, че кодът е от Вашингтон.

— Ало?

— Хей, момиче. Какво правиш?

Обаждаше се Дарън Липтън. Тази вечер изобщо не й се искаше да разговаря с него.

Покашля се, за да прочисти гърлото си, и каза с делови тон:

— С какво мога да съм ви полезна, специален агент Липтън?

— Старши специален агент, но нищо.

Изглежда Липтън беше в добро настроение, дори закачливо. Мелани веднага реши, че той навярно е пиян.

— Старши специален агент — поправи се тя.

— Слушай, трябва да се видим за бърз разговор. Ще отнеме само петнадесет минути.

Мелани знаеше, че не може да откаже. Но не беше готова и да се съгласи. Не искаше Липтън да си мисли, че тя е неговото кученце или лична собственост, която ще дотича при всяко повикване. Въпреки че се чувстваше точно по този начин след разкритието, че агентът държи цялото й бъдеще в ръцете си.

Тя отговори:

— За какво става дума?

— Ще го обсъдим утре. Какво ще кажеш за чаша кафе? Седем и половина сутринта. Аз ще дойда при теб. Какво ще кажеш за „Старбъкс” на улица „Кинг”?

— Добре — отвърна Мелани и затвори телефона, след което се върна към предаването, в което показваха как мечки гризли ловят сьомга, но в главата й се въртяха тревожни мисли.