Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

Ще бъдете в Космоса дълги години. Корабът ще стане ваш манастир. Когато бъде основана нова епархия в колонията на Центавър, ще създадете там Дом за Странствуващи Монаси от ордена на свети Лейбовиц. Но корабът трябва да остане във вашите ръце, както и Книгата на Паметта. Ако цивилизацията или останките от нея съумее да се обоснове на Центавър, ще изпратите посланици към другите колониални светове и след време, навярно, към колониите на техните колонии. Където и да се отправи Човекът, вие и вашите приемници трябва да вървите след него. А заедно с вас и записките и възпоминанията за повече от четири хиляди години. Някои от вас, или тези след вас, ще станат бедни монаси и странници, проповядващи хрониката на Земята и химните в чест на Разпнатия от народите и културите, които в бъдеще могат да възникнат от групите на колонистите. Защото някои могат да забравят вярата. Проповядвайте им и приемайте в ордена тези, които чувстват призвание. Направете ги свои приемници. Бъдете за Човека паметта за Земята, неговият първороден източник. Помнете за тази Земя. Никога не я забравяйте, но… и никога не се завръщайте. — Гласът на Зерчи прегракна и заглъхна. — Ако някога се върнете, може да срещнете по източната част на Земята архангел, който с огнен меч да охранява подстъпите към нея. Аз предчувствам това. Вашият дом в бъдеще ще стане космосът. Това е още по-безлюдна пустиня от нашата. Господ да ви благослови и се молете за нас.

Преди да напусне самолета, той мина между седалките, като се спираше до всяка, за да благослови и прегърне всеки поотделно. Самолетът тръгна към пистата за излитане и скоро се издигна във висините. Зерчи дълго гледа след него, докато той не изчезна във вечерното небе. След това се отправи към абатството, при останките от своето папство. На борда на самолета той говори така, сякаш съдбата на групата на брат Джошуа беше ясна като утринната молитва, предписана за службата утре. Но те всички знаеха, че той само изрецитира горделивия план, основан не на увереността, а просто на надеждата. За групата на брат Джошуа това беше само първата крачка от техния дълъг и пълен със съмнения път, новият изход от Египет под Божието покровителство, комуто вероятно вече беше втръснало от човешката раса.