Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

Единственият интерес на църквата към космоса беше свързан с колонистите, които като деца на църквата щяха да бъдат отрязани от останалото папство поради междузвездните разстояния. Но тя никога досега не се беше възползувала от този пункт на съглашението, който й разрешаваше да изпраща мисии. Между съглашението и държавните закони имаше определено противоречие, което даваше теоретична възможност на Комисията като на последна инстанция да влияе на изпращането на мисии. Това противоречие никога не беше обсъждано в съда, тъй като не бе имало повод за тъжби. Но ако Службата за Безопасност хванеше групата на брат Джошуа по време на старт на звездолета без разрешението или без товарни документи, такъв повод щеше да възникне. Зерчи се молеше групата да излети без да се налага съдебно разглеждане, защото то можеше да се проточи седмици а дори и месеци. Разбира се, след това можеше да избухне скандал… Много хора щяха да обвиняват църквата за това, че е пренебрегнала не само Комисията, но и законите за милосърдие, като е изпратила високопоставени църковни служители в компанията на монаси-мошеници, макар да е била длъжна да използува кораба за бедните колонисти, нуждаещи се от Земята. Вечно повтарящият се конфликт между Марта и Мария.112

Абат Зерчи неочаквано откри, че мислите му са променили направлението си през последните ден-два. Няколко дни преди това всички очакваха, че небето ще се разцепи на две. Но минаха вече девет дни, откакто Луцифер царствуваше в космоса. Въпреки много загинали, осакатени и умрели, това бяха все пак девет дни на тишина. Яростта и гневът не изчезнаха, но лошото вероятно беше предотвратено. Той установи, че вече мисли за това, какво ще стане през следващата седмица или месец. Пък и защо не? Като се съсредоточи върху своята съвест, той констатира, че не е изгубил напълно тази добродетел, надеждата.

По обед от командировка в града се завърнаха монасите и съобщиха, че в парка, на две мили по шосето, е построен лагер за бежанци.

— Аз мисля, че той е под закрилата на Зелената звезда, домине — добави монахът.

— Господи! — възкликна абатът. — Тук се препълни и аз върнах три камиона с бежанци назад.

Бежанците във вътрешния двор бяха шумни и това терзаеше и без това опънатите му нерви. Древната тишина на абатството беше разкъсана. Абатът няколко пъти сподави желанието си да се покаже на прозореца и да помоли за тишина. Той търпя, колкото можа, а след това, като взе бинокъла си, старинна книга и броеницата, се отправи към кулите на стражите, чийто каменни стени не пропускаха шума от двора. Книгата беше тънко томче стихове, в действителност анонимни, но приписвани от легендата на митичния „светец“, чиято канонизация бе извършена само в легендите и във фолклора от Равнината, а не с някакъв акт на Светия Престол. Никой, например, не беше открил доказателства, че такъв човек, като светия Поет с чудотворното око, е съществувал някога. Легендата вероятно е възникнала от разказите за това, как на един от първите от рода Ханеган е било преподнесено стъкленото око. Окото е било поднесено от блестящия теоретик-физик и неговото протеже — Зерчи не можеше да си спомни Ейзер Шон ли беше или Пфардентрот — който разказал на принца, че окото е принадлежало на поет, умрял за вярата. Той не уточнил за каква вяра е умрял поета — за вярата в свети Петър или за вярата в тексарканските еретици — но, очевидно, Ханеган е оценил подаръка, защото заповядал да направят малка златна ръка, държаща окото, която и досега носят князете от династията Харк-Ханеган при някои официални тържества. Окото наричали различно: Orbit judicans conscientas или Oculus poetae judicis,113 и последователите на Тексарканската ерес все още го зачитаха като свещена реликва.