Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Къде е истината? — попита той тихо. — На какво да се вярва? Или работата съвсем не е в това? Когато на масово убийство се отговаря с масово убийство, на насилието с насилие, на ненавистта с ненавист, то е безсмислено да се питаш, чия брадва е по-кървава. Злото се наслагва върху зло и зло докарва. Има ли някакво оправдание нашата „полицейска акция“ в космоса? Как да разберем? Разбира се, не може да има никакво оправдание за това, което те направиха… или има? Знаем само това, което чуваме от това тук, а то е един заложник. Азиатското радио е длъжно да казва само това, което няма да предизвика недоволството на правителството му, а нашето — това, което по никакъв начин няма да дразни нашата възвишено-патриотична и доста самоуверена тълпа, и това, което така или иначе е принудено да каже нашето правителство. Има ли разлика? Господи боже, ако са покрили както следва Тексаркана, там трябва да има половин милион мъртви. Ще се пръсна от думи, които по-рано не съм и чувал. Жабешки тор. Гной от вещица. Душевна гангрена. Вечно мозъчно загниване. Разбирате ли ме, братко? И Христос е дишал отровения въздух заедно с нас… какво смирено величие на нашия всемогъщ Господ! Какво съвършено чувство за хумор — да стане един от нас! Владетел на вселената, разпънат на кръста като нас, подобните му, като обикновен еврейски разбойник. Казват, че Луцифер е бил смъкнат от небесата за отказ да се поклони на въплъщението на мира. Нечистия навярно е нямал никакво чувство за хумор! Бог на Йаков, точно както и Бог на Каин! Защо пак правят това?
Прости ми, аз бълнувам — добави той, обръщайки се по-скоро към дървената старинна статуя на светия Лейбовиц, отколкото към Джошуа, стоящ в ъгъла на кабинета. Той прекрати движението си по стаята и се втренчи в лицето на статуята. Изваянието беше старо, много старо. Един от предишните абати беше изпратил статуята долу в подземното хранилище и там тя беше престояла дълго в тъмнина и мръсотия. Времето беше издълбало дървесината между годишните кръгове, така че лицето й беше дълбоко набраздено. Светията се усмихваше малко иронично. Заради тази усмивка Зерчи спаси статуята от забвение.
— Видяхте ли снощи старика-странник в нашата трапезария? — попита внезапно той, все още вгледан с любопитство в усмивката на статуята.
— Не забелязах, домине, но защо?
— Нищо, мисля че просто ми се привижда.
Той побутна с пръст купчината съчки, върху които стоеше древния мъченик. „Ето къде стоим сега — помисли той. — Върху омазнени подпалки от минали грехове. И сред тях — моите, на Адам, Ирод, Иуда, Ханеган, всеки и всички. Всички. Винаги достигат апогей в държавният колос, кой знае защо се покриват с плаща на божествеността и падат, сразени от гнева на небесата. Защо? Достатъчно силно крещяхме, че на Бог са подвластни както хората, така и самите народи. Кесарят — той е от божиите полицаи, а не негов пълномощен посланик или наследник. През всички времена, всички народи: «Всеки, който въздига някаква раса или страна с особено държавно устройство, или притежаващ власт… всеки, който издига тези народи над нивото на тяхното действително значение и ги обожествява до нивото на идолопоклонничество, изменя и извращава реда в света, замислен и създаден от бога…» Това от къде е? Пий XI — помисли той неуверено — преди осемнадесет века. А нима тези кесари, които някога разрушиха света, не бяха обожествявани? При това с пълното съгласие на хората… тази тълпа, която крещеше: «Nom Havemus regem nisicaesarem»97, тази тълпа, която измъчваше Лейбовиц пред лицето му, въплъщение Божие, осмяно и оплюто…“
— Отново се обожествяват кесарите…
— Да, домине?
— Да оставим това. Братята още ли са във вътрешния двор?
— Когато идвах, половината бяха още там. Да погледна ли?
— Да, а после се върнете. Трябва да ви кажа нещо, преди да се срещнем с тях.
Докато Джошуа отсъствуваше, абатът извади от сейфа в стената документите, касаещи плана „Quo peregrinate“.
— Прочетете краткото съдържание на плана — заповяда той на монаха, когато се върна. — Прегледайте списъка на организационните мерки и основните процедурни принципи. Трябва да ги изучите подробно, но това по-късно.
Докато Джошуа четеше, апаратът за свръзка забръмча.
— Преподобни отец Джетра Зерчи, абат, моля, — монотонно произнесе гласът на робота-оператор.
— Аз съм.
— Бърза телеграма от кардинал сър Ерик Хофстроф от Новия Рим. Сега няма наблизо никой от куриерите. Да ви я прочета ли?
— Да, четете. По-късно ще изпратя някой за копието.
— Текстът гласи: „Crex peregrinus erit. Quam primum est factum suscipiendum vobis, jussu SactaeSedis. Suscipite ergo operis patem prdini vestro propriam…“98
97
Не се обръщай с молба към никой друг, освен към кесарите. (лат.)
98
„«Папството си отива» се привежда в изпълнение. По заповед на светия престол ще ви бъде оказано извънредно съдействие. Осъществявайте лично ръководството на вашата част от задачата…“