Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

— Но, преподобни отче, аз още не съм съвсем готов…

— Това не е толкова важно. Освен двадесет и седем души екипаж — а те са все членове на нашия орден — ще полетят и други: шест сестри и дванадесет деца от школата на свети Йосиф, двама учени и три епископа, двама от които посветени току-що. Те могат да въвеждат в сан, а тъй като единият от тях представя светия отец, то те притежават власт и да посвещават епископи. Те ще ви въведат в сан, когато сметнат, че сте готови. Ще имате достатъчно време, в космоса ще бъдете няколко години, но бихме искали да знаем, чувствувате ли призвание и да го разберем сега.

Брат Джошуа вдигна бързо очи, а после поклати глава.

— Не зная.

— Може би трябва да помислите половин час? Или чаша вода? Така пребледняхте… Казвам ви, сине мой, че ако се каните да ръководите общността, трябва да сте в състояние да решавате такива въпроси моментално, а не да ги отлагате. Трябва да решите веднага. Е, можете ли да кажете нещо?

— Домине, аз… аз не съм уверен…

— Ама че сте досаден. Готов ли сте да пъхнете главата си в примката, сине мой? Или още не сте привикнали на това? Ще бъдете призван да станете магарето, на което Христос е влязъл в Йерусалим, но това е тежък товар, който може да пречупи гръбнака ви, защото съдържа всички грехове на света.

— Аз не мисля, че ще мога…

— Да мърмориш и хриптиш. Затова пък знаеш да ръмжиш, а това е хубаво за водач на група. Послушайте, никой от нас „не може“ истински. Но трябва да опитаме и ще опитаме. Този опит може да ви унищожи, но ние сме готови за това. Нашият орден имаше абати от злато, абати от студена, твърда стомана, абати от меко олово и никой от тях „не можеше“, макар някои да бяха по-способни от някои светии. По волята на небето златото се смачка, стоманата стана крехка и чуплива, оловото на прах. Колкото до мен, ще съм напълно доволен да бъда живак. Ще се разпадам на отделни капки, но рано или късно отново ще бъда едно цяло. Чувствувам, че отново е дошло време да се разпръснем на капки, и, вероятно, този път завинаги. А вие, сине мой, от какво сте направен?

— Аз съм от месо, кости и кучешки опашки, и ужасно се страхувам, преподобни отче.

— Стоманата стене, когато я коват, тя се задъхва, когато я закаляват. Тя се чупи от прекомерно натоварване. Мисля, че дори стоманата се страхува, сине мой. Искате ли половин час за размисъл? Глътка вода? Глътка въздух? Престанете да треперите. Ако от това ви се повръща, бръкнете в устата си и повърнете. Ако ви ужасява, крещете с всичка сила. И, както и да ви подействува, молете се. А преди месата елате в църквата и ни кажете от какво е направен този монах. Орденът се разделя и тази част от нас, която се отправя в космическите пространства, заминава завинаги. Чувствувате ли призвание завинаги да станете техен пастир? Идете и решете.

— Мисля, че нямам друг изход.

— Имате. Стига да кажете: „Не чувствувам призвание към това“. Тогава ще бъде избран някой друг и толкова. Но вървете и се успокойте, а после елате при нас в църквата с твърдо решение. Аз отивам там веднага.

Абатът стана и освободи монаха.