Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Докторът се поколеба.
— Мисля, че е правилно да дам такова обещание само по отношение на пациентите, които изповядват вашата вяра.
Зерчи сведе поглед.
— Искрено съжалявам — каза той накрая — но това не е достатъчно.
— Защо? Другите не са свързани с вашите принципи. Ако човек не изповядва вашата религия, защо да не му разрешите… — Той сърдито млъкна.
— Искате ли да ви обясня?
— Да.
— Ако човек не вярва, че нещо е правилно и действува в съответствие с невежеството си, то той не извършва грях, защото неговият естествен разум е недостатъчен да му покаже, че греши. Но ако невежеството оправдава човека, то не оправдава действията му, което е неправилно само по себе си. Ако аз разреша действие само защото човекът не осъзнава своето невежество, аз ще извърша грях, защото аз знам, че това е грешно. Всичко е мъчително просто.
— Послушайте, свети отче. Те седят там и ни гледат. Някои стенат. Някои плачат. Някои току-що са дошли. И всички казват: „Докторе, какво да правя?“ И какво да им предложа в отговор? Нищо да не кажа? Или да кажа: „Вие ще умрете, това е всичко“? Вие какво бихте казали?
— „Молете се“.
— Да, вие бихте казали именно това. Послушайте, болката е единственото зло, което аз познавам. Единственото, с което аз мога да се боря.
— Тогава нека бог ви помага.
— Антибиотиците ми помагат много повече.
Абат Зерчи потърси рязък отговор, намери го, но бързо го преглътна. Намери чисто парче хартия, писалка и ги побутна по масата.
— Само напишете: „Аз няма да предлагам евтаназия на нито един от пациентите, докато се намирам в абатството“ и го подпишете. Тогава ще можете да използувате нашия вътрешен двор.
— А ако откажа?
— Тогава ще им се наложи да се мъкнат две мили по шосето.
— Без всякакво състрадание…
— Точно обратно. Давам ви възможност да си вършите работата в съответствие със закона, който признавате, без да престъпвате в същото време закона, който признавам аз. Дали ще се влачат по шосето или не — зависи от вас.
Докторът се втренчи в чистия лист хартия.
— Какво значение има за вас, дали ще го напиша на хартия?
— Предпочитам този начин.
Докторът мълчаливо взе писалката и започна да пише. Погледна написаното, подписа се и се изправи.
— Добре, ето ви обещание. Мислите ли, че това е по-добро, отколкото да имате думата ми?
— Не. Не е задължително. — Абатът сгъна бележката и я постави в ръкава на расото си. — Но това е у мен и вие знаете за това, а аз мога да го гледам отвреме-навреме и това е всичко. Впрочем, спазвате ли обещанията си, доктор Корс?
Лекарят го гледа известно време.
— Спазвам ги — промърмори той, обърна се на токовете си и стъпвайки гордо, се отправи навън.
— Брат Пат! — тихо го повика абат Зерчи. — Брат Пат, тук ли сте?
Секретарят се приближи и спря до вратата.
— Да, преподобни отче?
— Чухте ли?
— Някои неща. Вратата беше отворена и нищо не можех да направя с ушите си. Не бяхте включили заглушителите…
— Чухте го да казва: „Болката е единственото зло, което познавам“? Чухте ли го?
— Да.
— Господи, как след всичко, което се случи, тази ерес отново се върна? Дяволът няма фантазия. „Змията ме съблазни и аз изядох.“ Брат Пат, по-добре си тръгнете, че ще започна да буйствам.
— Домине, аз…
— Какво има още? Това какво е? Писмо? Добре, дайте го тук.
Монахът му подаде писмото и излезе. Абатът го хвърли на масата и отново погледна подписаното от доктора. Сигурно не струваше нищо. Но все пак докторът беше честен. И той беше предан на своето дело. Той трябваше да е предан на своята работа за парите, които му плаща Зелената Звезда. Той изглеждаше недоспал и уморен. Сигурно откакто по града беше нанесен удар той живееше с бензидрин и пирожки. Виждайки страдание навсякъде и ненавиждайки го, той искрено иска да направи нещо. Искрено — тук е целият ужас на това, което става. На разстояние противниците изглеждаха изверги за абата, но отблизо те демонстрираха искреност, не по-малка от неговата собствена. Сигурно Сатаната е бил най-искрен от всички.
Той разпечата писмото и го прочете. В писмото му съобщаваха, че брат Джошуа и другите са тръгнали от Новия Рим към едно известно място на изток. В писмото му съобщаваха също, че информацията за „Quo peregrinator“ е изтекла в Службата за Вътрешна Безопасност, която е изпратила свои представители във Ватикана, за да изясни доколко са обосновани слуховете за несанкционирания старт на звездолета… Очевидно звездолетът е все още на Земята.