Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Зерчи така рязко изключи приемника, че счупи ключа. Той скочи от креслото и спря до прозореца, загледан надолу, към вътрешния двор, където тълпа бежанци обикаляше около набързо направените маси. Абатството, старото и новото, беше наводнено от хора от всички възрасти и съсловия, чиито къщи се бяха оказали в поразените райони. Абатът се постара бързо да реконструира закритите зони и предостави на бежанците достъп навсякъде, освен до монашеските спални. Надписът отвън на вратата беше свален, защото трябваше да нахранят, облекат и предоставят покрив на жените и децата.
Той наблюдаваше двама послушници, които носеха димящ котел от временната кухня. Сложиха го на масата и започнаха да разсипват супата.
Гостът на абата се изкашля и неспокойно се размърда. Абатът се обърна.
— Но това е къде по-добре — каза гостът, — отколкото да оставиш хората да умират от бавна смърт.
— Нима? За кого е „по-добре“? За чистачите по улиците? По-добре живите тела сами да отиват на заколение, докато още могат да се движат? По-малко неприятни сцени? По-малко ужас? По-малко безпорядък? Милиони трупове наоколо напълно могат да предизвикат въстание против тези, които са отговорни. Ето какво вие и вашето правителство разбирате под „по-добре“, нали?
— Аз не мога да кажа нищо за правителството — каза гостът с едва забележимо напрежение в гласа. — Под „по-добре“ аз разбирам милосърдие. Аз не се каня да обсъждам с вас теологичния ви морал. Ако мислите, че имате душа, която бог може да изпрати в ада, щом изберете да умрете не безболезнено, а в ужасни мъки — мислете си и постъпете съответно. Но вие сте малцинство, сам знаете. Аз не съм съгласен с вас, но нека да не го обсъждаме.
— Простете ми — каза абатът. — Аз също не съм готов да обсъждам с вас нашия теологичен морал. Говорех само за това, какъв спектакъл е тази масова евтаназия в смисъл на човешки подбуди. Самото съществуване на „Акт за радиационно бедствие“ и други подобни закони в други страни правят съвършено очевиден този факт, че правителствата напълно осъзнават последствията от нова война, но вместо да се опитат да направят това престъпление невъзможно, те предварително предвиждат последствията от него. Нима този факт е без значение за вас, докторе?
— Разбира се, че не, отче. Лично аз съм пацифист. Но в момента живеем в такъв свят, какъвто си е. И ако не можем да постигнем съгласие и да направим войната невъзможна, не е ли по-добре да предвидим някои мерки, за да не бъдем изненадани от последствията?
— И да, и не. Да, ако очакваме престъпление от други. Не, ако очакваме собственото си престъпление. И все пак не, ако мерките по смекчаване последствията от престъплението, също са престъпни.
Гостът сви рамене.
— Вие имате предвид евтаназията ли? Съжалявам, но предполагам, че законите на обществото винаги са в известна степен престъпни. Разбирам, че не можете да се съгласите с това. Действително, има лоши, недостатъчно обмислени закони. Но ми се струва, че в случая имаме добър закон. Ако вярвах, че притежавам душа, а на небесата седи сърдит бог, бих могъл да се съглася с вас.
Абат Зерчи само се усмихна.
— Вие не притежавате душа, докторе. Вие сам сте душата. Вие притежавате тяло и то само временно.
Гостът се разсмя вежливо.
— Семантична бъркотия.
— Да, но кой се е объркал?
— Хайде да не се караме, свети отче. Аз не съм от персонала на бригадата за милосърдие. Аз работя в групата за изследване на облъчените и ние не умъртвяваме никого.
Абат Зерчи известно време мълчаливо разглежда събеседника си. Той беше среден на ръст, мускулест мъж с приятно закръглено лице и олисяло теме, загорял и покрит с лунички. Носеше зелена униформа, на коленете му лежеше шапка с емблемата на Зелената звезда.