Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Халок се качил тук на кораба си — каза тя. — Шхуна, наречена „Навзикая“. На Карлота не било разрешено дори да дойде и да се сбогува с него. От гълъбарника тя наблюдавала как корабът отплува надолу по реката; не било възможно да го види от толкова далеч, но твърдяла, че той е на палубата и маха с кърпичката си, докато корабът се изгубил от поглед.
— Как се развили нещата за Халок?
— Добре. След известно време му поверили командването на кораб и контрабандата на стоки между Мексико, Флорида и Куба. — В гласа й имаше оттенък на възхищение. Кварт си представяше Мануел Халок на мостика на кораба и стълб дим на хоризонта. — Казват, че не бил светец, че се занимавал и с пиратство. Някои от корабите, които пресекли пътя му, потънали без следа или били открити да се носят без управление, разграбени. Предполагам, че е бързал да забогатее и да се върне… Шест години той плавал из Карибско море и си извоювал сериозна репутация. Американците обявили награда зе главата му. Един ден акостирал неочаквано в Севиля с цяло състояние в банкноти и златни монети и кадифена кесия, която съдържала 20 прекрасни перли за сватбата.
— Макар че тя не му била писала?
— Да. Презполагам, че Халок също е бил романтичен. Той предположил, че прадядо ми е попречил на Карлота да му пише, но вярвал в любовта й и в известен смисъл бил прав. Тя му казала, че ще го чака и все още стояла в кулата и наблюдавала реката. — Макарена гледаше тъмните води. — Полудяла две години преди завръщането му.
— Успели ли да се видят?
— Да. Прадядо ми бил бесен. Отначало отказал. Бил арогантен мъж и обвинявал Халок за нещастието. В края на краищата по съвета на лекарите и молбите на съпругата си, се съгласил на среща. Един следобед капитанът доъл в двора, който познавате, в своята морскосиня униформа с позлатени копчета… Представяте си сцената, нали? Кожата му била набръчкана от слънцето, а мустаците и бакенбардите му били посивели. Казват, че изглеждал с двадесет години повече от възрастта си. Карлота не го познала. След десет минути часовникът ударил и тя казала: ″Трябва да се връщам в кулата. Той може да се върне всеки момент″. И си тръгнала.
— Какво направил Халок?
— Не казал нищо. Прабаба ми плачела, а прадядо ми бил обхванат от отчаяние. Халок си взел шапката и си тръгнал. Отишъл в църквата, където се надявал да се ожени и дал на свещеника перлите, които бил донесъл за Карлота. Прекарал нощта, скитайки из Санта Круз, и призори заминал с първия кораб, който вдигнал платна. Този път никой не го наблюдавал как размахва кърпичката си.
На земята се търкаляше празна кутия от бира. Макарена я побутна с крак във водата. Чу се тих плясък и двамата загледаха как малката черна форма отплува надалеч.
— Можете да прочетете останалата част от историята във вестниците от онова време — продължи тя. — Докато Халок бил на път към Карибите, през 1898 година в пристанището на Хавана бил взривен корабът „Мейн“. Испанското правителство дало официалното си одобрение на каперството срещу Северна Америка и Халок веднага получил позволително. Корабът му бил много бърз катер, „Манагуа“, въоръжен, с екипаж, събиран от кол и въже из Антилските острови. Той успял да пробие блокадата. През юни 1898 атакувал и потопил два търговски кораба в Мексиканския залив и влязъл в нощно сражение с военния кораб „Шеридан“. И двата кораба били сериозно повредени…
— Изглежда се гордеете с него.
Макарена се засмя. Бил прав. Каза му, че се гордее с мъжа, който можел да й бъде прачичо, ако не се били намесили глупостта и слепотата на семейството. Мануел Халок бил истински мъж до края. Знае ли Кварт, че той останал в историята като последният испански пират и единственият, участвал в испанско-американската война? Най-голямото му постижение било преминаването на блокадата на Сантяго. Влязъл в пристанището през нощта със съобщения и припаси за адмирал Сервена и на сутринта на трети юли излязъл в морето с другите кораби. Можел да остане в пристанището, тъй като бил моряк от търговския флот и не бил под командването на ескадрата, която всички смятали за обречена. Състояла се от стари, зле въоръжени кораби, които нямали шанс срещу американските бойни кораби и кръстосвачи. Но вдигнал платна. Тръгнал последен, след като всички испански кораби, които отплавали един след друг, били потопени или запалени. Не помислил да бяга. Вместо това дал пълен напред към вражеските кораби, с черен флаг, издигнат заедно с испанския. Когато го потопили, се опитвал да блъсне бойния кораб „Индиана“. Оцелели нямало.
Светлините на Триана, отразени в реката, проблясваха меко по лицето на Макарена.