Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Луизиана е само за силните — каза тя с печална полуусмивка. — Ти ми каза това веднъж и беше прав.
— Мадам, мосю, помогнете ми! — извика Доминик от мястото, където бе коленичила зад няколко съборени варела.
Забързани към нея, те видяха проснатото тяло на хубавата Фантин със стърчаща от гърлото стрела. Жалното мяукане на Бланш от кошницата до мъртвото момиче изразяваше и чувствата на Карес. Идваше й да завие от болка за загубата на този млад живот заради вината, която чувстваше, понеже младата прислужница тръгна с тях за Нови Орлеан по нейна молба. Тя беше виновна, че Фантин лежеше мъртва, убита от случайна стрела.
— Нищо не можем да направим, Доминик. Тя е умряла моментално — каза Люсиен, като съблече жакета си и покри с него бездиханното тяло на Фантин.
— И аз помислих същото, мосю — тъжно промълви Доминик. — Тя изпадна в паника. Казах й да лежи долу и нищо нямаше да й се случи, ако ме беше послушала. — Жената се изправи на крака и се приближи до Карес: — Елате, мадам! Ще влезем вътре в кабината. Слънцето е силно, а вие сте си загубили шапката.
Също като дете, Карес позволи на Доминик да я отведе от тялото на Фантин. Тя спря само, когато забеляза, че преминават покрай пустия док на Бон Шанс. Отиде до парапета и се втренчи в изоставените земи, без следа от човешко присъствие. През дърветата къщата изглеждаше празна и затворена.
— Те са заминали, мадам, приятелите ви са напуснали — увери я Доминик. — Елате, ще отидем в кабината да отдъхнем. Ще ги видите в Нови Орлеан.
Останалата част от деня Карес прекара в затворената, задушна кабина в плетен, люлеещ се стол. Доминик не се отдели нито за миг от нея, освен, за да донесе кошницата с Бланш. Люсиен и Филип разказваха истории за други пътувания нагоре и надолу по реката, за предишните времена в колонията, когато нападенията на индианците били многобройни. Те продължаваха да настояват, че това е необичайно и е резултат от провала на Водрюл в политиката с индианците.
Карес гледаше с безразличие танцуващите прашинки в идващия от прозореца слънчев лъч. Беше видяла предостатъчно. Бе станала свидетел на твърде много насилие. В момента искаше само да се носи по течението, без да мисли, без да чувства.
Небето стана бледолилаво от падащия здрач, а хоризонтът се обагри във виолетово и розово, когато Люсиен извади Карес от летаргията, за да го придружи на палубата. Тяхното разбиващо нервите пътуване беше към своя край. Пред тях се виждаха кубетата на църквата Сент Луи, изпъкващи през сиво-виолетовата есенна мъгла.
— Виж, скъпа, Нови Орлеан — посочи й Люсиен кубетата, докато си проправяха път през претъпканото пристанище към кея за плоскодънни кораби близо до пазара.
— Как мечтаеше Фантин за това пристигане — каза тихо Карес.
— Опитай се да не се чувстваш отговорна за смъртта й. Това няма да я върне — отвърна Люсиен, обви кръста й с ръка и я притегни към себе си. — Тук животът е труден, скъпа, никой не може да го отрече. Затова трябва да се наслаждаваме на кратките мигове, които съдбата ни отпуска. Не искам да звучи грубо, но това е истината. Може би за това в Нови Орлеан се живее за мига. Сред такава дива природа, в такъв климат, смъртта никога не е много далеч, така че да изживеем живота си докрай. Всеки час живот, е час откраднат от вечността.
В гласа му и в тъмните очи, който я гледаха с нежност, имаше меланхолия.
— Тъжно е, но мисля, че има истина в това, което казваш. Усещах го дори когато бях в манастира. И, разбира се семейство Водрюл приспособява живота си към това правило — произнесе Карес, като потръпваше в силните ръце на Люсиен.
— Какво има? — попита нежно той.
— Стара поговорка, нещо за усещането, че някой се разхожда върху гроба ти — размишляваше тя.
— Стига с тези нездрави разговори — настоя меко той. — Ти си в безопасност в Нови Орлеан. Припомни си миналата нощ — тук гласът му се превърна в дрезгав шепот, звучащ до слепоочието й, — ти си моя и аз отказвам да позволя на някого или на нещо да те отнеме от мен.
Той я притисна по-силно до себе си, а пурпурните сенки на нощта се спуснаха над дока. Бяха пристигнали.
Независимо от обещанието на Люсиен, Карес имаше странното предчувствие, че не е толкова просто. Ръката й се плъзна към джоба на роклята и докосна кожената кесия на Луиу. Индианката й бе обещала, че амулетът ще действа срещу онези, които биха й причинили зло в Сан Рьогре. Зачуди се дали тази магия ще я предпазва и в Нови Орлеан.
Част трета
Какъв ли призрак ми дава знак от сенките на луната? Кани ме и ми посочва ей там, към горската поляна.