Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Би желала да не търси извинения за това, че Филип Дюбрюл я придружава.
Люсиен искаше тя да приема поканите на Соланж, докато той отсъства. Важно беше да изпълнява обществените задължения. Маркизът ще й осигури придружител, така че той да не се безпокои за нейната безопасност, обясни й той по онзи нов, безпристрастен начин, по който бе започнал да се изразява. Първия път, когато се завърна след дълго отсъствие, тя съвсем откровено му заяви, че Филип е нейният ескорт по настояване на Соланж. За момент забеляза тъмна сянка да пробягва в очите му, след което той каза, че се радва, че не се движи нощем сама по улиците на Нови Орлеан.
— Бялата рокля от коприна и тафта с позлатен брокат ли ще облечете, мадам? — искаше да се убеди Доминик и в същото време взе от едно чекмедже две букетчета копринени лилии с перли в цветовете, за да ги прикрепи с дантелена панделка към завършената фризура.
Една лейди, съобразяваща се с модните тенденции, винаги носеше някакъв вид дантелена шапка, колкото и малка да е тя, но при официални случаи косата се оформяше с перли, панделки или миниатюрни букети от изкуствени цветя. Говореше се, че соаретата на Соланж си съперничат с тези във Версай. Тя и съпругът й се опитваха да имитират елегантния живот във френския двор при Луи XV. Пълно дворцово облекло или толкова сложен костюм, колкото позволяват възможностите, бяха изискванията към гостите, канени на специалните забавления в дома на губернатора. Тази вечер също не правеше изключение.
— Красиво е — сподели тя с Доминик.
— Носи се слух, че коафюрите на маркизата се правят само веднъж в седмицата. Фризьорът й се занимава с това осем часа, за да постигне желания ефект. Казват, че има инкрустирана с рубини диадема, която се поставя на главата й, без да повреди прическата — сподели камериерката с лека усмивка.
Очите на Карес срещнаха тези на Доминик в огледалото. Тя направи гримаса и поклати глава на поредната история за ексцентричността на Соланж. Мълвата за непочтеността и безсърдечието на съпругата на губернатора се носеха по тесните улици на малкия град.
Говореше се още, че не може да се купи нещо в Нови Орлеан, без да се плати дължимата такса на Соланж дьо Водрюл. Казваха за нея, че тя контролира потока на наркотиците в града и нищо не може да се закупи, без наложената от маркизата такса да се плати на пажа й. Под управлението на семейство дьо Водрюл градът започваше да наподобява Версай повече от самия Версай.
Застанала до нея, Доминик й помогна да облече роклята. През Карес премина неприятна тръпка при мисълта, че трябва пак да излиза без Люсиен. Не я вълнуваше живота на дворцова дама, а съпругът й я принуждаваше да играе тази роля. И сега, когато индианските набези спряха, тя почти мечтаеше да се върнат в Сан Рьогре, за да си отдъхне. Независимо от Аурора, там бяха заедно. Не че в градската къща отсъстваха, неща, които да й напомнят за Аурора. Често ги намираше там, където най-малко очакваше. Понякога беше ваза с теменужки върху масата, друг път — бележник с любими рецепти, написан с едър, безгрижен дамски почерк, случайно озовал се в кабинета. Или пък музикална кутия, свиреща същата мелодия, която Филип изпълняваше на клавесина последната нощ в Сан Рьогре или някой отворен гардероб, откъдето се носеше слабо ухание на теменужен парфюм. Споменът за Аурора все още преследваше Карес, дори в Нови Орлеан.
— Струва ми се, че Бруно е чул посетител на предния вход — каза Доминик, докато оправяше гънките на полата й. Кучето бе станало от мястото си до френския прозорец и бе застанало до вратата на спалнята с наострени уши. В отсъствието на Люсиен то се беше превърнало в сянка на Карес.
— Отиди да видиш на кого е позволил Паскал да влезе. Аз мисля, че е мосю Дюбрюл — каза Карес на прислужницата, като хвърли последен поглед в огледалото. — Ще сляза след няколко минути.
— Много добре, мадам — отвърна Доминик, излизайки от стаята.
Карес взе ветрилото си, копринения маншон, сивото, кадифено наметало с качулка, обшито с бяла кожа, и излезе от стаята, следвана от Бруно. Дългата нощ беше пред нея и само обещанието й към Люсиен да изпълнява обществените задължения я възпря да се върне обратно в спалнята и да прекара вечерта удобно пред огъня.
Слизайки по стълбите, тя бе изненадана да чуе спорещи гласове от фоайето. Разпозна гласа на Филип, но другият беше по-глух и отдалечен. Възможно ли бе да е Доминик? Тя си припомни, че те двамата бяха полубрат и полусестра. Обичайно бе за богатите французи да си взимат за любовници цветнокожи жени и така създаваха странни взаимоотношения в Нови Орлеан. Един мъж можеше да има две семейства, едно бяло и едно със смесена кръв, който живееха само на няколко пресечки разстояние.