Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Да — увери го Питър. — Проявихте се като истински вярващи.
Момчето грейна.
Върнаха се в новото компютърно помещение. Ректорът с голяма тържественост пъхна ключа за активиране на програмата, контролираща университетския ансибал. Веднага се получиха съобщения и програми за проверка от Междузвездния конгрес, за да се уверят, че няма пропуски в защитата и всичко е по правилата. Сиванму чувстваше колко напрегнати са всички — освен Малу, който, изглежда, никога не изпитваше страх, — докато след няколко минути програмите не завършиха проверката и не дадоха заключението си. От Конгреса веднага пристигна съобщение, че тази система е сигурна. Измамата не беше забелязана.
— Време е — прошепна Грейс.
— Как ще разберем, че всичко работи? — попита тихо Сиванму.
— Питър ще ни каже — отговори Грейс, изненадана, че не се е досетила сама. — Кристалът в ухото му; самоанският сателит ще се свърже с него.
Олядо и Грего гледаха съобщенията от ансибала, който двайсет години бе поддържал връзка само със совалката и кораба на Якт. Получи се още едно послание. Бяха установили контакт с четири ансибала на други планети, където групи приятели на Лузитания — или поне на Джейн — бяха изпълнили инструкциите на Джейн за частично заобикаляне на новите правила. Не бяха разменени никакви истински съобщения, защото нямаше какво да си кажат едни на други. Целта бе само да се поддържа връзката, за да може Джейн да се свърже отново и да възвърне част от предишните си способности.
Нищо не беше извършено с човешко участие от лузитанска страна. Цялото необходимо програмиране бе направено от неуморните работници на Царицата на кошера, от време на време с помощта на пекениносите. Олядо и Грего бяха поканени в последния момент, като наблюдатели. Те обаче разбираха. Джейн говореше с Царицата на кошера, а Царицата на кошера — с дърветата-бащи. Не използваше помощта на човеците, защото единствените човеци на Лузитания, с които бе работила, бяха Миро — вършещ друга работа за нея — и Ендър — прекъснал връзката с нея, преди да умре. Олядо и Грего си бяха дали сметка за това още щом пекениносът Уотърджъм-пър им обясни какво става и ги покани да наблюдават.
— Мисля, че се прави на сърдита — отбеляза Олядо. — След като Ендър я отхвърли, а Миро е зает…
— Или се е чалнала, след като е влязла в младата Валънтайн, не забравяй — добави Грего.
— Е, ще се справи и без човешка помощ.
— Как е възможно? Преди беше свързана с милиарди компютри. Сега да има най-много няколко хиляди, поне тези, които може да ползва пряко. Не е достатъчно. Ела и Куара никога няма да се върнат. Нито Миро.
— Може би — съгласи се Олядо. — Няма да ни е за пръв път да губим членове на рода в името на по-висша кауза.
Той се замисли за знаменитите родители на майка си, Ос Венерадос, на път да бъдат обявени за светци — трябваше само на Лузитания да дойде представител на папата и да се запознае с фактите. И за истинския им баща, Либо, и неговия баща — загубили живота си още преди децата на Новиня да разберат, че са роднини. Всичките бяха мъртви в името на науката: Ос Венерадос в борбата за обуздаване на Десколадата, Пипо и Либо в опит да установят контакт и да разберат пекениносите. Брат им Куим беше загинал като мъченик в опит да възстанови опасно разклатените връзки между хора и пекениноси. А сега Ендър, третият им баща, бе умрял в стремежа да спаси Джейн и да запази полетите със свръхсветлинна скорост. Ако Миро, Ела и Куара загубят живота си, докато опитват да установят контакт с десколадори-те, това щеше да се вписва напълно в семейната традиция.
— Чудя се какво ни има на нас двамата — каза Олядо, — та никой още не е поискал да умрем за някое благородно дело.
— Аз не разбирам нищо от благородни дела, но към нас лети военна флотилия. Това, струва ми се, е достатъчно, за да се простим с живота.
Внезапно раздвижване около компютрите им подсказа, че чакането им е свършило.
— Имаме връзка със Самоа — обяви Уотърджъмпър. — А вече и с Мемфис. С Път. Хегира. — Заподскача, както правеха пекениносите, когато се радват. — Всички се свързват. Шпионските програми не са ги открили.
— Дали ще е достатъчно? — попита Грего. — Ще тръгнат ли пак космическите кораби?
Уотърджъмпър вдигна рамене:
— Ще се разбере, когато близките ви се върнат, нали?
— Мама не иска да насрочва погребението на Ендър, докато не си дойдат.
При споменаването на Ендър Уотърджъмпър посърна:
— Той изпрати Човек в третия живот. А сега от него не е останало почти нищо за погребване.
— Просто се чудех колко време ще е нужно на Джейн, за да възвърне мощта си — ако изобщо е възможно.