Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
„И все пак това съм аз, част от мен.“ Приятелите й й го бяха осигурили и тя нямаше намерение да им разкрие колко болезнено се е наместила в тази тясна черупка. Старото, познато лице се появи над компютрите на всяка приятелска планета, тя им се усмихна и заговори:
— Благодаря, приятели. Никога няма да забравя любовта и верността ви. Ще ми е нужно известно време, за да разбера до какво имам достъп и до какво — не, но бъдете уверени, че независимо дали ще успея да възвърна предишните си способности, това мое възкресяване се дължи само на вас, на всички ви. Бях ваша приятелка завинаги; сега винаги ще съм ви задължена.
Те й отговориха; тя чу всички отговори, отдели на всеки частица от вниманието си.
Останалата част бе заето с проучвания. Тя откри скритите интерфейси в главните компютърни системи на Междузвездния конгрес. Лесно успя да извлече от тях необходимата й информация — всъщност за секунди проникна и в най-секретните файлове на Конгреса и намери всички технически данни за новите мрежи. Цялото това проучване обаче преминаваше сякаш на сляпо, сякаш бъркаше в буркана с бонбоните в тъмнината, неспособна да види какво ще извади. Можеше да използва малки програми за търсене; те си служеха със симулации, извличащи понякога случайно странична информация. Със сигурност имаше възможност за саботаж, ако искаше да ги накаже. Можеше да смачка всичко, да унищожи всички данни. Тя обаче не се нуждаеше от това сега, нито от извличането на тайни, нито от отмъщение. Най-важната за нея информация бе спасена от приятелите й. Сега се нуждаеше от капацитет, а нямаше. Новите мрежи работеха твърде бавно в сравнение с моменталните ансибали, така че не оставаха неизползваеми за мисловните й процеси. Тя потърси начини за извличане на данни с достатъчна бързина, за да може да прехвърли космически кораб отвъд и обратно, но нещо не достигаше. Само парченца от кораба щяха да се прехвърлят в Отвъдното и почти нищо нямаше да се върне в реалността.
„Възстанових всичките си знания, но не разполагам с пространство.“
През целия този процес аюата й обикаляше. По много пъти в секунда минаваше през тялото на Вал, привързано с колани за леглото в космическия кораб. По много пъти в секунда докосваше ансибалите и компютрите от възстановената, макар и не напълно, мрежа. И по много пъти в секунда танцуваше по дантелата между дърветата-майки.
Хиляди, десетки хиляди пъти трябваше да мине през тях, преди да си даде сметка, че дърветата-майки също са способни да съхраняват информация. Те имаха много малко собствени мисли, но можеха да запазват спомени, и то без никакво забавяне. Тя можеше да мисли, да задържа мислите си, да ги извлича мигновено. А паметта на дърветата-майки беше безкрайно дълбока; можеше да съхранява спомените па пластове, мисъл върху мисъл, все по-навътре в структурата на живите клетки, без да пречи на неясните мисли на самите дървета. Тази система бе далеч по-добра от компютърната; беше значително по-обширна от всяко двоично устройство. Макар дърветата-майки да бяха доста по-малко от компютрите, дълбочината и богатството на възможностите за запаметяване означаваше далеч повече пространство за съхранение на данни, които да се извличат много по-бързо. Освен за основните данни, за собствените й спомени за минали полети, Джейн изобщо нямаше да има нужда от компютрите. Алеята към звездите сега минаваше между дървета.
На повърхността на Лузитания в един космически кораб чакаше самотен работник на Царицата на кошера. Джейн го намери лесно, намери го и запомни формата на космическия кораб. Макар за ден-два да бе „забравила“ как се извършват мигновените космически полети, сега споменът се върна и тя го направи лесно — пренесе кораба отвъд, след миг го върна, но на много километри от предишното място, на една полянка пред гнездото на Царицата. Работникът стана от мястото си пред компютъра, отвори вратата и излезе. Разбира се, нямаше тържествено посрещане. Царицата на кошера просто погледна през очите на работника, за да се увери, че полетът е бил успешен, и изследва тялото му и корпуса на кораба, за да е сигурна, че нищо не е повредено или изгубено.
Джейн чу гласа на Царицата на кошера сякаш от далечината, защото тя инстинктивно се държеше настрани от такъв мощен източник на мисъл. Това бе препредадено послание, изказано от Човек в съзнанието й: