Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Налага ли се? — попита Сиванму. — Искам да кажа, необходимо ли е? Мисля, че и отвън можем да придобием представа.
— О, мисля, че ще искате да видите това място. Много е интересно, защото е съхранило някои от старите традиции.
Сиванму, разбира се, се съгласи, както изискваше вежливостта, и Питър безмълвно я последва. Влязоха и чуха бръмченето на древни климатични инсталации; почувстваха силен хлад.
— Къде са тези стари традиции? — попита Сиванму. — Не са по-стари от живота на плажа, предполагам.
— Не, наистина не са. Тук обаче не се пазят същите неща.
Влязоха в голяма зала, пълна с компютри. Около машините нямаше място за сядане; техниците, натоварени с поддръжката им, едва се провираха между тях. Всичко компютри работеха.
— Трябваше да направим нещо с всички тези стари компютри, които Междузвездният конгрес ни накара да снемем от употреба. Затова ги докарахме тук. Също и старите компютри от повечето университети и фирми на островите — хавайски, таитянски, маорски и така нататък — всички помагаха. Тук са шест етажа, натъпкани така, и още три сгради, макар че тази е най-голямата.
— Джейн — усмихна се Питър.
— Тук съхранихме всичко, което ни даде тя. Разбира се, официално тези компютри не са включени в никоя мрежа. Използват се за обучение на студенти. Инспекторите на Конгреса обаче никога не идват тук. Видяха всичко, което им трябваше, при посещението на новите компютърни зали. В съгласие със закона, в изпълнение на заповедите — ние сме послушни и лоялни граждани! Тук обаче, боя се, има някои дребни недоглеждания. Например връзката е ансибала на университета, изглежда, не е прекъсната. Когато ансибалът изпраща съобщения извън планетата, те задължително минават през системата за проверка. При връзката с няколко по-особени съоръжения обаче — например самоанския сателит или с някоя далечна колония, за която се смята, че не поддържа никакви комуникации с останалите ансибали на Стоте свята, — тогава старата връзка се възстановява и ансибалът може спокойно да използва всичко това.
Питър се засмя; беше искрено развеселен. Сиванму обожаваше този звук, но почувства и известна ревност, защото Джейн можеше да се върне при него.
— И още едно странно нещо — продължи синът на Грейс.
— Тук сме инсталирали и един от новите компютри, но с малка модификация. Той като че не се подчинява съвсем на главната програма. Като че не й показва, че между него и мрежата съществува хипербърза реалновременна връзка. Жалко, че не дава тази информация, защото така позволява напълно незаконна връзка между тази стара, свързана с ансибалите мрежа и новата, недостъпна за богове система.
И така търсения на информация могат да се извършват и ще изглеждат съвършено законни за контролния софтуер, тъй като идват от този напълно законен, но изненадващо повреден нов компютър.
Питър се ухили широко:
— Е, някой е трябвало да поработи доста бързо, за да постигне всичко това.
— Малу ни каза, че богинята ще умре, но заедно с нея ние успяхме да измислим плана. Сега единственият въпрос е: Ще намери ли тя пътя дотук?
— Мисля, че да — отвърна Питър. — Разбира се, това не е същото, с което разполагаше навремето; само малка частица.
— Научихме, че има още няколко подобни съоръжения. Не много, прав си, и новите времеви бариери ще я затруднят, но ще е в състояние да използва повечето нови мрежи като част от мисловния си процес. Все е нещо. Може да е достатъчно.
— Знаели сте кои сме още преди да се появим — отбеляза Сиванму. — Вече сте участвали в работата на Джейн.
— Мисля, че фактите говорят сами — отвърна синът на Грейс.
— Защо тогава Джейн ни прехвърли тук? — понита Сиванму. — Какви бяха тези глупости за спирането на Лузитанската флотилия?
— Не знам — призна Питър. — И се съмнявам изобщо на някого да му е известно. Може би Джейн просто е искала да ни остави в приятелска обстановка, за да може да ни открие отново. Съмнявам се на Божествен вятър да има нещо подобно.
— И може би — продължи собствените си размишления Сиванму — е искала да сме тук с Малу и Грейс, когато дойде смъртният й час.
— И моят също — добави Питър. — Тоест този на Ендър.
— И може би е искала, когато вече не може да ни защитава, да сме сред приятели.
— Разбира се — потвърди синът на Грейс. — Тя е богиня и се грижи за хората си.
— За поклонниците си ли имаш предвид? Питър изсумтя.
— За приятелите си — настоя момчето. — В Самоа ние се отнасяме към боговете с голямо уважение, но сме и техни приятели и помагаме на добрите, когато можем. От време на време боговете се нуждаят от помощта на хората. Мисля, че се справихме добре, какво ще кажете?