Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Пирамидите на Чатан.
Седнал под навеса, Джак си позволи да въздъхне с облекчение. Почти бяха напуснали древния град.
Внезапно се чуха изстрели. Куршуми разкъсаха мушамата и се забиха в старите дървени бордове на лодката. Джак блъсна Карън на пода и я прикри с тялото си. Водачът извика някакви заповеди.
От кърмата се дочу рев на мотор. Джак почувства как носът се вдигна нагоре, когато перката заработи. Сампанът се понесе напред.
Малко зад кърмата се разнесе слаба експлозия и вдигна стълб вода. Граната.
„По-бързо, по-бързо!“ — повтаряше си наум. Върху лодката продължаваха да се сипят куршуми.
Водачът, зает с руля, се наведе към Джак, извади пистолета си и му го подаде. Джак се поколеба и го взе. Мъжът посочи носа.
Джак запълзя напред.
— Джак? — тревожно извика Карън.
— Лягай долу. Веднага се връщам.
Джак запълзя към другите двама мъже, които бяха приклекнали на носа с пистолети в ръце. Стигна до тях и им обясви със знаци да изчакат сигнала му.
Извън навеса се долавяше лек бриз. Един куршум уцели десния борд и разпръсна трески във всички посоки. Зачака стрелбата да спре за момент.
Когато това стана, рязко се изправи и стреля в посоката, откъдето бе открит огънят. Другите двама последваха примера му. Джак стреля пет пъти и отново залегна. Мъжете отново сториха същото.
Следващият залп не бе така точен. Повечето куршуми прелетяха покрай тях. Сампанът вече бе набрал скорост и бързо се отдалечаваше. Джак остана на дъното на лодката. Когато излязоха извън обсега на стрелбата, мъжете предпазливо се изправиха.
Джак се надигна и бързо притича до навеса.
— Добре ли си? Карън кимна.
Очите на Джак срещнаха погледа на водача. Известно време се гледаха мълчаливо, после Джак му подаде пистолета. Мъжът взе оръжието, прибра го обратно в кобура си и им направи знак да седнат на очуканата дървена пейка.
Карън седна, но Джак остана прав. Искаше отговори.
— Кой си ти?
— Аз съм Мваху, син на Уаупау.
— Защо ни помогна? Мъжът се намръщи.
— Старейшини казват, че трябва. Бъдем наказани. Разочаровали наш велик прародител.
— С какво? — Джак посочи с пръст към Карън. — Че не сте успели да убиете нея и приятелката й миналата седмица ли?
— Джак… — тихо го предупреди Карън. Мваху се облегна на руля и извърна поглед.
— Ние не иска навреди никому. Само да защитава. Това наш дълг.
— Не разбирам — меко каза Карън. — Кого да защитавате?
Мъжът не отговори.
— Кого? — повтори Джак. Мъжът вдигна ръце към покрива.
— Света. Най-стари заръки казват ние не трябва да безпокоим каменни села, или ще ни сполети проклятие и ще ни унищожи. — Той хвърли поглед към пламъците на хоризонта. — Вече проклятието идва.
Джак се наведе към Карън.
— Разбираш ли нещо от тези дрънканици? Тя поклати глава, без да сваля очи от водача. — Мваху, разкажи ми повече за тези заръки. Чии са те?
— Думите на наш велик прародител Хорон-ко били записани много отдавна. Само старейшини ги четат.
— Старейшините на кой остров? Къде е домът ти?
— Никой остров не дом. — Той обгърна с ръка откритото море. — Това е наш дом.
— Океанът?
Той се намръщи и обърна гръб на Карън.
— Не.
— Мваху…
— Аз вече не говори за това. Старейшини ми казва да ви помогна. Аз ви помагам.
— Защо са ти го казали? — намеси се Джак. Островитянинът посочи татуировката си.
— Старейшина Рау-рен казва не можеш да върнеш отрова в зъби на змия, след като тя ухапе. — Той свали ръка в знак, че дискусията е прекратена. — Убиване на змия не добро. Само помощ може спаси вас.
— С други думи, духът е излязъл от бутилката — прошепна Карън на Джак. — Стореното зло не може да се върне назад.
— Какво зло? — попита Джак.
— Нещо свързано с това, че сме взели кристала от пирамидата.
Той се намръщи.
— Отново всичко се свежда до кристала.
— Ако старейшините му имат някакви древни текстове с предупреждения за тези руини, те трябва да са от същото време, когато градът е бил построен. — Карън възбудено скочи на крака. — Мваху, можеш ли да четеш старите писания? Той я погледна.
— Малко. Мой баща бил старейшина. Учи мен, преди да умреКарън се разрови в раницата си за лист и химикалка. Премести се по-близо до Мваху, постави листа върху дъската и грубо нарисува няколко символа. Той се наведе, без да изпуска руля.
— Можеш ли да прочетеш нещо? — попита го тя. Докато гледаше листа, дишането му се учести и очите му се разшириха. След това внезапно сграбчи листа, смачка го и го хвърли в морето.