Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Разкарайте си задниците оттам! Защо изобщо е трябвало да си правиш труда да се обаждаш?
— Надявахме се, че ще можеш да ни обясниш как да я обезвредим?
— Да не си се побъркал?
— По дяволите, става дума за „Дийп фатъм“, Джак. Джак стисна здраво слушалката.
— Чуй сега…
— Само секунда…
Джак чу Чарли да вика на някого, след което друг глас му отговори. Беше Робърт.
— Лампите… мигат по-бързо.
Господи!
— Чарли! Разкарайте се оттам! — изкрещя Джак.
Внезапно слушалката запращя и косата му настръхна, след което настъпи зловеща тишина.
— Чарли!
Натисна два пъти бутона за прекъсване. Появи се сигнал „свободно“. Трескаво набра отново номера на „Дийп фатъм“.
— По дяволите!
Карън застана зад него.
— Джак? Какво се е случило?
Не отговори. Чу как сателитът установява връзка, но в отговор получи само пращене. Последва тишина. Свали слушалката. Подпря се на бюрото, страхувайки се от най-лошото. Молеше се да е някаква повреда в линията. Но дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Беше чул паниката в гласа на Робърт.
— Джак? — Карън постави ръка на рамото му.
Той бавно окачи слушалката.
— Мисля… мисля, че някой току-що взриви кораба ми.
22:55.
„Маги Куест“, Централен Пасифик
— Готово — каза Грегър Хендъл. — Не засичам нищо от „Дийп фатъм“. Нито дори сигнал за помощ. Свършено е с него, сър.
— Чудесно! — Дейвид свали слушалките от ушите си. Малко по-рано Ролф бе успял да разбие Глобълстар кода на „Дийп фатъм“ и така можеха да засичат разговорите им. Дейвид бе подслушал последния разговор между Джак и кораба му. Остави слушалките на масата. — Какво по-хубаво от това? Джак знае, че съм аз. Чу как шибаният му кораб експлодира. И знаеше, че хората му са били още на борда.
— Свързах се с пристанищните власти в Кважелийн — обади се Ролф от компютъра си. — Да изпратя ли хеликоптер да потвърди?
— Изчакай около час. Не искаме никакви оцелели.
Хендъл изсумтя подигравателно.
— При толкова много пластичен експлозив радиусът на поражение е поне стотина метра. Нищо не би могло да оцелее.
Усмивката на Дейвид стана още по-широка.
— Добра работа, момчета. — Наведе се и извади изпод масата бутилка „Дом Периньон“. — За безупречния край на мисията.
— Именно край — ухили се доволно Ролф.
Дейвид стана и отвори бутилката. Тапата излетя с гръм и се удари в стената. Докато пенестото шампанско излизаше през гърлото, той отново вдигна бутилката.
— И това е само първата стъпка към смазването на Къркланд.
15.
Понпей
6 август, 06:15
Остров Понпей, Микронезия
Карън седеше в просторната кабина на частния „Лиърджет“, който рулираше по пистата на летището в Понпей. Навън ръмеше ситен дъжд и покриваше с пелената си обраслите с джунгла върхове. Самолетът зави и пред тях се появя най-характерната гледка на острова — вулканът Сокес Рок, извисяващ се над Колония Харбър, наричан също Диамантената глава на Микронезия.
— Прекрасно е — обади се седящата до нея Миюки, която бе толкова изтощена, че проспа целия полет и се събуди едва когато самолетът започна да се снишава.
Карън обаче не успя да поспи. Нито пък Джак. Погледна през пътеката. Той все още стоеше вдървен на мястото си, без да обръща внимание на гледката навън. Мваху се беше изпънал до него и хъркаше.
След като се бяха качили в самолета, Джак прекара няколко мъчителни часа в опити да разбере какво е станало с кораба му. Когато най-сетне успя да се свърже с някой от местните власти, който бе склонен да го изслуша, го уведомиха, че вече са пратили хеликоптер да провери. Така че трябваше да чака. Джак нервно крачеше напред-назад из самолета, като стискаше и отпускаше юмруци. Когато най-сетне новините пристигнаха, не бяха никак добри.
„Останките от кораба лесно се забелязват, осветени от голямото горящо петно гориво.“ След това Джак не произнесе нито дума. Отиде до барчето, наля си два пръста уиски, пресуши чашата и си наля още два пъти, докато Карън най-накрая го склони да се върне на мястото си. И сега той седеше, вперил немигащ поглед напред. Когато се опита да го заговори, отговорът му бе леден и суров.
— Ще видя сметката на мръсното копеле.
И Карън бе принудена да се отдръпне и да наблюдава как светът минава покрай нея.
Пътуването бе дълго и монотонно. Преди да кацне, самолетът направи кръг над острова. Понпей имаше диаметър двадесетина километра и бе заобиколен от пръстени коралови рифове, образуващи лагуни и покрити с мангрови дървета блата. Планинската му вътрешност бе покрита с джунгли, потоци, водопади и отвесни скали.